ПОЛИОМИЕЛИТ
Полиомиелитът
е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с възпалителни
изменения в сивото вещество на гръбначния мозък, вяли парализи
(намалена мускулна сила и тонус, и липсващи рефлекси), тежко протичане
и висока смъртност.
Боледуват предимно
деца от 1 до 5 годишна възраст. Наблюдава се широко разпространено
и продължително заразоносителство, което благоприятства масовото
разпространение на болестта.
Заболяването се
предава основно по чревен път, но е възможен и въздушно-капков.
Заразяване
Полиомиелитът се причинява от вирус, който издържа дълго време
във външната среда – във фекалии и хранителни продукти - от 2
до 6 месеца, в канални води - до няколко месеца.
Входна врата
за вируса са носа и устата. От кръвта вирусът попада и уврежда
различни органи и системи – сърце, черен дроб, далак и други,
като най-силно е въздействието му върху нервната система. Вирусите
се размножават най-добре в гръбначния мозък, продълговатия мозък
и мозъчните обвивки. Инкубационният период е между 30 и 35 дни.
Клиничните форми
са многобройни, в зависимост от разпространението на вируса в
организма.
В доимунизационния
период /1954 г./ са регистрирани големи епидемии от полиомиелит,
а след въвеждането на полиомиелитната ваксина, заболеваемостта
рязко се снижава.
През 50-те години
на 20 век е наблюдавана първата полиомиелитна пандемия, обхванала
повече от 70 страни в света.
В България най-висока
заболеваемост е регистрирана през 1947 г. След въвеждането на
масова имунизация през 1959 г., заболеваемостта рязко спада. През
1991 г. е наблюдаван епидемиологичен взрив, с 46 заболели, като
засегнатите са били неимунизирани или непълно имунизирани деца.
Клиника
Заболяването протича в 4 стадия:
- начален стадий, изразяващ се с температура, хрема, кашлица,
гърлобол, зачервено гърло, безапетитие, гадене, повръщане, диария;
- препаралитичен стадий – температурата достига 39-40 градуса,
болните са неспокойни, възбудени или сънливи; наблюдават се менингиални
признаци - главоболие, вратна ригидност;
- паралитичен стадий – появяват се вяли парализи на различни мускулни
групи;
- възстановителен стадий – продължава от 2 до 5 години. Възстановяването
на парализите е в различна степен, като при немалка част от болните
остават трайни поражения.
Лечение
Лечението на полиомиелита е симптоматично – усилията са насочени
към осигуряване на подходящ болничен режим, правилно хранене и
ограничаване на парализите.
Източници на зараза
Източниците на зараза са болният човек и заразоносителите.
Болният е заразителен
в последните 3 - 7 дни от инкубационния период и по време на началния
стадий на заболяването. Болният отделя масивни количества зараза
– в 1 г фекалии се съдържат до 10 милиона инфекциозни единици.
Освен с фекалиите, вирусите се отделят и с носогърления секрет
до 40-я ден от началото на заболяването.
Особено опасни
източници на зараза са заразоносителите, които не подозират, че
предават инфекцията на околните.
Механизъм и фактори на предаване на заразата
Основни фактори на предаване при фекално-оралния механизъм са
хранителните продукти, включително млякото и млечните произведения,
плодовете и зеленчуците; каналните и поливни води; предметите
и вещите в обкръжението на болния и замърсените ръце. Заразяването
се осъществява чрез поглъщане на полиовирусите, отделяни с фекалиите
на болните и вирусоносителите.
При въздушно-капковия
механизъм, вирусите се отделят с носогърления секрет при говор,
дишане, кашляне и кихане. Заразяването се осъществява при вдишване
на въздух, съдържащ полиовируси.
Профилактика на заболяването
Профилактиката на полиомиелита се извършва основно чрез имунизация
с противополиомиелитна ваксина в три приема - на 2-я, 3-я и 4-я
месец след раждането. Реимунизация се провежда на 16 месеца и
на 6 годишна възраст.
Важно значение
в профилактиката на заболяването имат и мерките за прекъсване
на пътищата на предаване на инфекцията: спазване на лична хигиена;
обилно измиване с вода на плодовете и зеленчуците, предназначени
за сурова консумация; достатъчна термична обработка на месо, мляко
и яйца; консумация на вода само от проверени източници; плътно
затваряне на съдовете за отпадъци; избягване на замърсени водоеми
за къпане и риболов.
При поява на
съмнителни за заболяването признаци, незабавно трябва да се потърси
медицинска помощ, с оглед своевременно лечение и изолация на болния
за предотвратяване на разпространението на инфекцията.
|