МАЛАРИЯ
Маларията
е една от най-разпространените заразни болести, известна още от
дълбока древност. Тя е най-значимата тропическа болест, причиняваща
висока смъртност. През периода 1855 – 1923 година е регистрирана
най-голямата пандемия от малария. Названието на заболяването произтича
от италианската дума “mal'aria”, която означава “лош въздух”,
тъй като в Италия смятали, че причината за смъртта на хората от
това заболяване е “лошият въздух”. Причинителят на маларията (Plasmodium
malariae) е открит през 1880 година от френския военен хирург
А. Laveran.
През последните
50 години на миналия век, в редица страни по света, разпространението
на маларията е ограничено или напълно ликвидирано, но напоследък
се наблюдава влошаване на маларийната обстановка.
По данни на СЗО,
маларията представлява сериозен здравен проблем за повече от 100
страни в света, половината от които са в Африка и с население
около 2 400 млн. души (40% от цялото население на земята). Всяка
година се регистрират по 300 - 500 млн. клинични случаи на малария,
като над 90% от тях са в Африка, в районите, разположени на юг
от Сахара. Ежегодно маларията е причина за смъртта на 1,1 – 2,7
млн. души, от които около 1 млн. са деца на възраст до 5 години
(25% от общата детска смъртност в Африка).
През 1965 година
България е призната от СЗО за страна с ликвидирана малария, но
поради широките връзки със страните от тропическите и субтропически
региони, ежегодно в нашата страна се регистрират случаи на малария.
В България през 2015 г. са регистрирани 20 внесени случая на малария,
от които 11 при български граждани и 9 при чужденци, от които
8 бежанци. В сетовен мащаб, по данни на СЗО през 2015 г. са регистрирани
общо 214 милиона случая на малария и 438 000 смъртни случая, предимно
при деца от Африка.
Великотърновски
регион е един от седемте рискови региона в страната, в който има
условия за предаване на инфекцията, както и наличието на биотопи
на анофелийни комари - преносители на заразата.
Маларията е заразно
заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии.
Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Възприемчивостта
към маларията е всеобща.
Предаването на
инфекцията става по кръвен път при:
- ухапване от
заразен комар (род Anopheles);
- по време на
бременност при увредена плацента;
- по време на
раждане при смесване на кръвта на майката и на плода;
- при преливане
на кръв от болен човек или паразитоносител, и чрез замърсени спринцовки
и игли.
Заболяването се
проявява с малариен пристъп (температурна треска), повтарящ се
през строго определен интервал от време. Маларийният пристъп продължава
от 6 до 12 часа и протича в следните три фази: I фаза – разтрисане;
II фаза - чувство за горещина, като температурата бързо се покачва
и достига до 40 - 41°С; III фаза – обилно изпотяване. Според
клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки
форми на малария.
В зависимост от
видовата принадлежност на причинителите се различават няколко
вида малария, от които тропическата протича най-тежко (болният
може да изпадне в маларийна кома или да умре). Ако заболяването
не се лекува, пристъпите преминават и болните стават паразитоносители.
В тропическите
страни предаването на маларията се извършва целогодишно (стабилна
малария), а в останалите райони - само в топлите сезони на годината
(нестабилна малария). В България потенциалният малариен сезон
е от месец април до месец октомври.
Профилактика на
маларията включва следните мерки:
- спрямо източника
на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите
и диспансерно наблюдение;
- спрямо преносителите:
борба с ларвите (ларвицидна обработка и заселяване на водоемите
с рибката гамбузия), хидромелеоративни мероприятия за пресушаване
и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на
комарите и други;
- индивидуална
профилактика - предпазване от ухапвания от комари (използване
на репеленти, инсектициден спрей, високочестотни вибратори; замрежване
на прозорци и врати и други); провеждане на химиопрофилактика
с лекарствени препарати.
Ако пътувате в
чужбина - посетете личния си лекар или паразитолог, за да получите
указания за предпазване от малария; набавете и вземете със себе
си препоръчаните препарати за химиопрофилактика и за лична доза
при спешни случаи.
При завръщане
от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че
сте се завърнали от тропическа страна; при всяко температурно
състояние в период до три години след завръщането Ви незабавно
потърсете медицинска помощ.
Класификация
на риска от малария и вид на превантивните мерки (по СЗО 2024)
|