АНТРАКС
Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира
с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата
или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични
изменения в белите дробове при белодробната форма или червата
при чревната форма.
От
антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни.
Етиология на заболяването
Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил.
Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но след като
образува спори преживява десетки години в почва и канални води.
За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти
в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час
и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.
Клинична картина
Заболяването започва след инкубационен период от 2 до
8 дни. Различават се 3 форми:
Кожната
форма започва с поява на пустула – плътно червено петно,
което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се
оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива
се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и
признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит,
главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават
за 4 – 5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията
от антракс.
Белодробната
форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане,
бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива
се пневмония. Смъртността е висока.
Чревната
форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане,
повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни
кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова
слабост.
Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.
Източници на зараза
Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни
животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци,
мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя
с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля
за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите
от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни
или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния,
където се образуват вторични антраксни огнища.
Болният
човек не е опасен като източник на зараза.
Механизми и пътища на предаване на заразата
Механизъм на външните покривки – при попадане на антраксния
бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен
контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата,
обработка на месо и др.;
Алиментарен
(хранителен) механизъм – при консумация на недостатъчно
термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи
от болни животни;
Въздушно-прашников
механизъм – при вдишване на прах, съдържащ антраксни
спори.
Профилактиката на антракса включва:
• Редовно почистване и проветряване на помещенията,
в които се отглеждат животни;
•
Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните,
което задължително се извършва с отделно работно облекло;
•
Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение
за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат
в екарисаж;
•
Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени
за консумация в суров вид;
•
Добра термична обработка на месото и млякото;
•
Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.
Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока
температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва
незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар
се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори – контакт
с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени
месо и мляко и други.
|