Сравнителна информация за регистрираните
заразни и паразитни болести
Наименование
на заболяването
|
2008 г. |
2009 г. |
2010 г. |
2011 г. |
2012 г. |
2013 г. |
|
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
2020 г. |
2021 г. |
2022 г. |
Чревни
инфекции |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Остър вирусен хепатит А |
|
|
|
|
|
|
|
|
29 |
|
|
|
|
|
|
Остър вирусен хепатит тип Е |
|
|
|
|
|
|
|
|
- |
|
|
|
|
|
|
Дизентерия |
|
|
|
|
|
|
|
|
4 |
|
|
|
|
|
|
Гастроентерит,
ентероколит |
|
|
|
|
|
|
|
|
534 |
|
|
|
|
|
|
Ротавирусен гастроентерит |
- |
- |
- |
- |
63 |
62 |
112 |
|
60 |
|
|
|
|
|
|
Салмонелоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
44 |
|
|
|
|
|
|
Колиентерит |
|
|
|
|
|
|
|
|
5 |
|
|
|
|
|
|
Жиардиаза (ламблиоза) |
|
|
|
|
|
|
|
|
18 |
|
|
|
|
|
|
Йерсиниоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
- |
|
|
|
|
|
|
Трихинелоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
- |
|
|
|
|
|
|
Бруцелоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
- |
|
|
|
|
|
|
Аскаридоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
1 |
|
|
|
|
|
|
Лептоспироза |
|
|
|
|
|
|
|
- |
1 |
|
|
|
|
|
|
Токсоплазмоза |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
1 |
- |
- |
- |
- |
- |
Трихоцефалоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
Хименолепидоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
- |
|
|
|
|
|
|
Ехинококоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
1 |
|
|
|
|
|
|
Остра вяла парализа |
|
|
|
|
|
|
|
|
5 |
|
|
|
|
|
|
Общо |
821 |
828 |
837 |
859 |
796 |
668 |
652 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Въздушно-капкови
инфекции |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Варицела |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Скарлатина |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Туберкулоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Морбили |
- |
- |
185 |
30 |
- |
- |
- |
- |
|
- |
- |
6 |
2 |
- |
- |
Бактериални менингити и менингоенцефалити
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Пневмококов |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Стрептококов |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Хемофилус инфлуенце |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Други |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Менингококова инфекция (менингококов
менингит и сепсис) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Епидемичен паротит |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Коклюш |
- |
- |
- |
- |
1 |
1 |
- |
- |
|
- |
- |
- |
- |
- |
- |
Рубеола |
|
|
|
|
|
|
|
|
- |
|
|
|
|
|
|
Общо |
974 |
1263 |
934 |
515 |
1195 |
1808 |
556 |
|
1287 |
|
|
|
|
|
|
Инфекции с множествен
механизъм на предаване и трансмисивни инфекции |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Вирусен менингит и менингоенцефалит |
|
|
|
|
|
|
|
|
21 |
|
|
|
|
|
|
Остър вирусен хепатит В,
С, D, неопределен |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хеморагична треска с бъбречен
синдром |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Лаймска борелиоза |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Марсилска треска |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Листериоза |
- |
- |
2 |
- |
- |
- |
- |
|
|
|
|
|
|
|
|
Лайшманиоза, висцерална |
- |
1 |
- |
- |
- |
- |
|
- |
|
|
|
|
|
|
|
СПИН |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Сифилис |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Сифилис, вроден и на кърмачето |
- |
- |
- |
- |
7 |
3 |
2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Гонококова инфекция |
- |
- |
- |
1 |
1 |
- |
- |
- |
|
|
|
|
|
Ехинококоза |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
|
|
|
|
|
| |
|
Ку-треска |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Туларемия |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Тетанус |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хламидийна инфекция |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо |
|
|
|
|
|
|
|
|
74 |
95 |
84 |
84 |
43 |
34 |
36 |
КОВИД-19 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4454 |
14863 |
11768 |
ВСИЧКО |
1883 |
2159 |
1849 |
1453 |
2063 |
2540 |
1276 |
1573 |
2066 |
1543 |
1700 |
1680 |
5163 |
15339 |
12554 |
Информация относно епидемичния взрив, причинен
от ентерохеморагичен щам О104 на Ешерихия коли
От 22.05.2011г. в Германия отчитат значително увеличение
на заболели с хемолитично-уремичен синдром /HUS/ и кървава диария.
87% от случаите са регистрирани сред възрастни хора, с превес на
жените - 68%. Отчитат се случаи и сред деца в ученическа възраст.
Регистрирани са случаи с летален изход. Броят на регистрираните
случаи се повишава.
Източникът
на инфекцията не е изяснен, проучванията продължават.
Предварителните
резултати показват хранителен път на разпространение – заболелите
са консумирали сурови домати, пресни краставици и листни салати
/изолирани SТЕС от две проби краставици, с произход от Испания/.
Колиентеритите
/ешерихиози/ са остри инфекциозни заболявания, с ентеритен синдром,
токсикоза и водно-електролитни нарушения.
E.coli
O104 е от групата на ентерохеморагичните E. coli, произвеждащи Shiga
токсини, предизвикващи тежки чревни заболявания при хората. Основните
видове токсини са два - Stx1 и Stx2.
Възприемчивостта
е всеобща. Инфекциозната доза е много ниска.
Инкубационният
период варира от 3 до 8 дни. Лечението на инфекцията STEC е патогенетично
и се основава главно на рехидратацията. Възстановяването от заболяването
при неусложнените форми продължава най-често в рамките на 5-7 дни.
Във
връзка с регистрирания в Германия епидемичен взрив, причинен от
ентерохеморагичен щам О104 на Ешерихия коли са изпратени уведомителни
писма до всички лечебни заведения за болнична помощ и ОПЛ. Издадени
са предписания до МОБАЛ и МБАЛ със следните препоръки:
1.
При поява и приемане на случаи с ентероколит, особено такива с подчертан
диариен синдром с кървави включвания, да се обърне внимание при
снемане на анамнезата за евентуални пътувания в Германия, консумация
на пресни зеленчуци или контакт с лица с подобна клинична картина.
2.
При наличие на клинична картина на тежка хеморагична диария и/или
хемолитично-уремичен синдром, незабавно да се уведомява РЗИ по установения
ред за организиране и изпращане на проба фецес за диагностициране
в Националния център по заразни и паразитни болести и за своевременна
информация до дирекция „Обществено здраве” на Министерство на здравеопазването.
ИМУНИЗАЦИОННА КАМПАНИЯ СРЕЩУ ПОЛИОМИЕЛИТ
През април 2010 г. в Таджикистан започна взрив, причинен
от внесен див полиомиелитен вирус тип 1, генетично близък до щамовете
от провинция Утар Прадеш, Индия. Регистрирани бяха 458 лабораторно
потвърдени случаи на полиомиелит, от които 29 смъртни. В Руската
федерация бяха регистрирани 14 случаи, в Тюркменистан - 3 сл., в
Казахстан 1 сл. До момента в засегнатите държави са проведени общо
12 имунизационни рунда. От началото на 2011 г. няма регистрирани
нови случаи.
В
световен мащаб и през 2011 г. четири държави останаха ендемични
– Пакистан, Афганистан, Индия и Нигерия. Същевременно в ДР Конго,
ЧАД и Ангола разпространението на див полиомиелитен вирус, след
прекъсване през 2010 г., се възстанови. Поради близостта на Афганистан
със засегнатите Прикавказки държави рискът от нов внос и разпространение
на див полиомиелитен вирус в Европейския континент продължава да
е много висок.
На
последното съвещание на Регионалния Сертификационен Комитет на СЗО
за Европа степента на риск от внос на див полиомиелитен вирус за
България бе повишена от средна на висока.
В
тази връзка министърът на здравеопазването разпореди провеждането
на извънредна имунизационна кампания срещу полиомиелит на всички
лица от 13 месечна до 7 годишна възраст, които нямат данни за проведени
имунизации срещу полиомиелит или имат непълна имунизационна схема
за възрастта, нямат избран личен лекар, нямат постоянна адресна
регистрация.
Личните
лекари ще обхванат рисковите контингенти от пациентската си листа,
а лицата без избран личен лекар ще бъдат имунизирани в Имунизационен
кабинет на РЗИ – Велико Търново, в дните понеделник, сряда и петък
от 09:00 до 16:30 часа.
В
населените места с преобладаващо рисково население, имунизации на
лицата без личен лекар ще бъдат извършвани на място.
още за полиомиелита
...
РЕЗУЛТАТИ:
При проведаната имунизационно кампания срещу полиомиелит
са имунизирани 2151 деца, 973 от които
от екипи на РЗИ – Велико Търново и 1178 от ОПЛ. Обхванати са
50 населени места от екипите на РЗИ.
НА ВНИМАНИЕТО НА
ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОБЛАСТ!
Във връзка с писмо № 32-00-100/
20.06.2008 г. на МЗ,
Ви информираме, че:
По данни
на Световната здравна организация (СЗО), маларията
запазва важното си здравно значение в световен мащаб. Над 2 милиарда
души са изложени на риск от заразяване, като ежегодно се регистрират
300-500 милиона нови случаи, от които 1,5-2,7 милиона
завършват летално – предимно деца. В Европейския
регион на СЗО се увеличава вносът на малария след 1990 година. Възобновена
е местната трансмисия с възникване на автохтонни случаи и епидемии
в 10 страни: Турция, Азербейджан, Армения, Таджикистан, Грузия,
Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Русия. В Таджикистан
е възстановена не само тридневната малария, но и тропическата с
данни за полирезистентност на P. falciparum. В резултат на провежданите
организирани мерки през последните години е постигнато значително
намаляване броя на местните случаи от малария. Новата глобална маларийна
програма на СЗО предвижда елиминация на маларията в ендемичните
страни на Европейския регион до 2015 г. и недопускане възстановяването
на местното й предаване в страните с ликвидирана инфекция.
У нас
постоянно се регистрират случаи на малария, внесени от ендемични
страни. За последните 10 години техният брой възлиза
на 162. Расте броят и на гражданите на Р. България
и на други страни, идващи от ендемични за тази паразитоза региони
– потенциални източници на малария.
Недостатъчната
клинико-епидемиологична насоченост на медицинските специалисти
към нея и все по-често срещащата се резистентност
на причинителя на малария тропика към основните химиотерапевтици
водят до тежки последици за заболелите и създават риск от възстановяване
на местната малария в страната. За това допринасят и усилената миграция
на населението, ограничената информация за българските граждани,
които заминават за или се завръщат от ендемични за малария страни,
подценяването на опасността от нейния внос и разпространение.
Във връзка с това РИОКОЗ
– Велико Търново работи в посока на запознаване на населението
с рисковете при пътуване в страни ендемични за малария и разясняване
на медицинските специалисти на клиничните и диагностични
особености на паразитозата, препоръките на СЗО и съвременните насоки
за нейното лечение и химиопрофилактика.
Информираме Ви, че предстоят
работни срещи с ОПЛ през месеците юли-септември за обсъждане
на противоепидемичните мерки за недопускане на местно разпространение
на малария и разглеждане на прилаганите дейности по Националната
програма за контрол на ехинококозата по хората и животните.
Лечение на
неусложнена малария при пътуващи
Разпространение
на маларията, риск за заразяване и препоръки за химиопрофилактика
А Л Г О Р И Т М И
при случай, съмнителен за грип
за работа на общопрактикуващите
лекари, лекарите в ДКЦ, МЦ и ЦСМП
за поведение в лечебно заведение за
болнична помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СЛУЧАЙ
НА ГРИП
ВЗЕМАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ
И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ОТ БОЛНИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ГРИП
А Л Г О Р И Т ЪМ
за работа на общопрактикуващите лекари, лекарите в ДКЦ, МЦ и ЦСМП
при случай съмнителен за грип
Според прогнозите на Световната здравна организация, през сезон
2010-2011 г. се очаква по време на сезонната грипна епидемия да
циркулират познатият вече пандемичен грипен вирус А(H1N1)2009 и
успоредно с него – грипните вируси от подтип A(H3N2) – щам Пърт
(нов за България) и от тип В – щам Бризбейн.
При поява на болен със съмнение за грип, лекарят действа по следния
начин:
1. Извършва задълбочен
преглед на заболелия и съответна епидемиологична анамнеза за контакт
с други болни и възможности за заразяване на рискови лица.
2. При поставяне на диагнозата се придържа към клиничните и епидемиологични
критерии и основните симптоми на заболяването (Приложение № 1):
• остро начало;
• фебрилитет;
• суха кашлица;
• мускулни болки
3. След комплексна оценка на симптомите и риска за болния и контактните
се предприема хоспитализация или домашно лечение.
4. Насочва за хоспитализация болните с тежка клинична картина или
усложнения (пневмония и др.) към подходящо болнично отделение в
зависимост от вида на усложненията.
5. По-голямата част от пациентите не се нуждаят от антивирусни медикаменти
при леко протичаща грипна инфекция и получават симптоматична терапия.
Лицата с по-тежко протичане на заболяването или признаци на клинично
влошаване, трябва бързо да получат емпирична антивирусна терапия,
независимо от предишното им здравословно състояние или възрастта.
Препаратите могат да се назначат безплатно от разпределените от
РИОКОЗ количества. Веднъж назначено, лечението трябва за започне
максимално бързо.
Терапията с антивирусни
препарати не изисква лабораторно потвърждение за грип.
6. Ранно емпирично лечение с антивирусни средства трябва да се има
предвид при лица, които са изложени на най-висок риск от усложнения:
• Деца под две
годишна възраст;
• Лица над 65 години;
• Лица с определени
хронични заболявания- хронични белодробни (включително астма), сърдечносъдови
(с изключение на хипертония), бъбречни, чернодробни, хематологични,
или метаболитни (включително диабет);
• Имуносупресирани,
включително поради прилагане на медикаменти или носителство на ХИВ;
• Болни от заболявания
компрометиращи респираторните функции;
7. Не се препоръчва постекспозиционна профилактика с антивирусни
средства. Такава може да се назначи само при лица с висок риск от
усложнения от грип, които са осъществили тесен контакт с пациент
с потвърден случай на грип, по време на заразния период (един ден
преди и един ден след фебрилния период).
8. Лекарят, поставил диагнозата, взема проби за вирусологично изследване
само при първи случаи в съответната община (в острия период на заболяването
– до 5 ден от появата на симптомите). Материалите да се вземат,
съхраняват и транспортират съгласно указанията на МЗ – Приложение
№ 2.
9. Препоръчва изолация на болния при възможност в отделна стая,
спазване постелен режим, щадяща диета, почивка и продължителен сън.
10. За намаляване възможността от заразяване на членове от семейството
и други лица дава указания за:
• спазване на т.
н. “респираторен етикет” - при кашляне и кихане да се закрива устата
с ръка и кърпа, която след това да бъде изхвърлена в кошче за отпадъци.
Да се избягва докосването с ръце на очите, носа и устата;
• спазване на лична
хигиена и често миене на ръцете с вода и сапун;
• носене на маска
от болния и обслужващите го лица. Маската следва да се сменя на
всеки 3-4 часа.
11. Съблюдава следните противоепидемични изисквания:
• използване на
лични предпазни средства (маски, престилки, ръкавици) при обслужване
на пациентите;
• извършване хигиенна
дезинфекция на ръцете след манипулации, прегледи, сваляне на ЛПС
и пр.;
• изхвърляне на
всички използвани консумативи (кърпички за еднократна употреба,
маски и пр.) в съдовете за опасни болнични отпадъци;
• провеждане стриктна
текуща дезинфекция във всички помещения;
• редовно проветряване
на кабинета.
12. При необходимост се консултира с епидемиолозите от РИОКОЗ за
организиране на противоепидемични мерки, особено в рискови групи
– училища, детски градини и ясли, организирани колективи и др.
А Л Г О Р И Т ЪМ
за поведение в лечебно заведение за болнична помощ
при случай, съмнителен за грип
I. В Консултативно-диагностичния блок и спешното отделение:
1. Лекарят извършва задълбочен преглед на болния и снема епидемиологична
анамнеза за контакт с други болни и възможности за заразяване на
рискови лица.
2. При поставяне на диагноза „Грип” лекарят се придържа към клиничните
и епидемиологични критерии (Приложение № 1) и основните симптоми
на заболяването
• остро начало;
• фебрилитет;
• суха кашлица;
• мускулни болки.
3. След оценка на обективното състояние на болния и тежестта на
заболяването лекарят може да предостави антивирусен препарат за
домашно лечение, като даде указания за:
• спазване на т.
н. “респираторен етикет” - при кашляне и кихане да се закрива устата
с ръка и кърпа, която след това да се изхвърли в кошче за отпадъци;
да се избягва докосването с ръце на очите, носа и уст
• спазване на лична
хигиена и често миене на ръцете с вода и сапун;
• носене на маска
от болния и обслужващите го лица; маската следва да се сменя на
всеки 3-4 часа;
• изолация на болния
при възможност в отделна стая, спазване на постелен режим, щадяща
диета, почивка
• насочване на
пациента към ОПЛ за осъществяване на медицинско наблюдение.
При необходимост се извършва консултация с инфекционист.
4. Началник-отделенията,
посочени в т. I, контролират правилното предоставяне на антивирусните
препарати за домашно лечение на пациентите (срещу подпис на пациента).
Определят лице, което отговаря за приемане на препаратите в отделението
и за изготвяне на ежеседмична справка за изразходваните и налични
количества.
5. Лекарят насочва за хоспитализация болните с тежка клинична картина
на грип към инфекциозно отделение.
При наличие на
усложнения (пневмония и др.) насочва пациента към подходящото отделение
съобразно вида на усложнението.
Лицата, които са
изложени на най-висок риск от усложнения са:
• Деца под две
годишна възраст;
• Лица над 65 години;
• Бременни жени;
• Лица с определени
хронични заболявания - хронични белодробни (включително астма),
сърдечносъдови (с изключение на хипертония), бъбречни, чернодробни,
хематологични или метаболитни (включително диабет);
• Имуносупресирани,
включително поради прилагане на медикаменти или носителство на ХИВ;
• Болни от заболявания,
компрометиращи респираторните функции;
• Пациенти с висока
степен на затлъстяване и придружаващи заболявания, които водят до
риск от усложнения при грип.
II. В Стационарния блок:
1. Началник-отделението
осигурява условия за изолация на болния и спазване на противоепидемичния
режим в отделението.
2. Потвърждаването
на диагноза „Грип” се извършва с вирусологично изследване (Приложение
№ 2).
3. Началник-отделението
контролира правилното използване на антивирусните препарати за стационарно
лечение на пациентите, съгласно указанията на МЗ и по преценка на
лекуващия лекар.
4. Началник-отделението
определя лице, което отговаря за приемане на препаратите в отделението
и изготвяне на ежеседмична справка за изразходваните и налични количества.
III. В лечебното заведение за болнична помощ при обслужване на пациенти,
съмнителни за грип се съблюдават следните противоепидемични изисквания:
• използване на
лични предпазни средства (маски, престилки, ръкавици) при обслужване
на пациентите;
• извършване на
хигиенна дезинфекция на ръцете след манипулации, прегледи, сваляне
на ЛПС и пр.;
• изхвърляне на
всички използвани консумативи (кърпички за еднократна употреба,
маски и пр.) в съдовете за опасни болнични отпадъци;
• провеждане на
стриктна текуща дезинфекция във всички помещения;
• редовно проветряване
на кабинета;
IV. При необходимост се извършва консултация с епидемиолозите от
РИОКОЗ за организиране на противоепидемични мерки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СЛУЧАЙ НА ГРИП
Клинично
описание
Клинична картина,
типична за грип, напр. остро начало на заболяването, температура
над 38оС, мускулни болки и/или главоболие
Лабораторни
критерии за диагноза
- Доказване на
грипен антиген, или РНК на грипен вирус
- Изолиране на
грипен вирус
- Доказване на
специфичен антитяло-отговор към грип А или В в серума
Класификация
на случаите
Възможен: Случай
с типична клинична картина и наличие на епидемична връзка
Потвърден: Случай
с типична клинична картина, който е лабораторно потвърден.
ВЗЕМАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА МАТЕРИАЛИ
ОТ БОЛНИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ГРИП
Пробите за вирусологична диагностика на грип са назофарингеални
секрети. Те се вземат от пациенти със симптоми на грипоподобно заболяване
в острия стадий на заболяването (от 1-5 дни от началото му) или
от контактни на болния със симптоми на респираторно заболяване в
рамките на 7 дни от контакта.
Вземане на назофарингеален
секрет. Секретът се взема с два тампона - по един за фарингеалния
и за носния секрет. С първия тампон се взема материал последователно
от двата носни хода, а с втория – от фаринкса. В едната ноздра,
паралелно на небцето, се вкарва сух памучен или полиетиленов тампон
и се оставя за няколко секунди, след което се изважда с въртеливо
движение и притискане към стената на носния ход. С един и същи тампон
може да се вземе секрет и от двете ноздри. След манипулацията тампонът
се поставя в стерилна епруветка, с 1-2 ml транспортна среда, съдържаща
антибиотици. Сливиците и задната страна на фаринкса се обтриват
енергично с друг тампон, след което той се поставя в друга епруветка
с не-повече от 1-2 ml транспортна среда. Транспортната среда, в
което се поставят пробите за вирусологично изследване най-често
представлява физиологичен разтвор с pH 7,4 или разтвор на Хенкс.
В последно време за вирусологична диагностика са налични специални
фирмени транспортно среди, съдържащи триптозо-фосфатен бульон, захарозо-фосфатен
бульон или клетъчно-културална среда.
Взетите материали
за вирусологично изследване е необходимо да се съхраняват на + 4о
С до пристигането в лабораторията за изследване, за възможно най-кратък
срок. Транспортирането им се извършва в термос или хладилна чанта.
В противен случай те се замразяват на или под - 70о С. Пробите не
трябва да се съхраняват или транспортират в сух лед (СО2) без да
са изолирани в стъклен съд или двойна полиетиленова торбичка, тъй
като СО2 може да инактивира вируса, ако получи достъп до пробата.
Забележка: Пробата задължително се придружава
от съпроводително писмо с анамнестични данни за пациента (три имена
и възраст), както и с имената на лекаря, взел пробата и телефон
за контакт с него и наименованието на здравното заведение, което
изпраща материала.
2015
2016
2017
2018
2019
2020
|