АТМОСФЕРНО И ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО

        В съвременните условия на живот здравето на човека зависи от околната среда в не по-малка степен, отколкото от заложената в него наследственост.
        В началото на 21 век, почти половината от населението на планетата живее в градовете. Градският начин на живот има неоспорими предимства, но и редица негативни последици, които на фона на характерните за съвременните хора обездвижване и небалансирано хранене са заплаха за здравословното им състояние.
        Основният източник на здравно-екологични проблеми в градската среда е автомобилният транспорт. Той е причина за:
        • замърсяване на атмосферния въздух;
        • нарастване на шума в населените места;
        • увеличаване на количеството отпадъци от стари и спрени от движение автомобили.
        Замърсяването на въздуха от превозните средства допринася за глобалното затопляне, което повишава значително рисковете от засушаване, наводнения, циклони и земетресения. Според очакванията, до 2010 година замърсяването с въглероден диоксид ще повиши средната температура на земята с 20С.

АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ

        Автотранспортът замърсява атмосферния въздух чрез:
        • изгорелите газове, които съдържат въглероден оксид, азотни окиси, въглеводороди и прах;
        • изпаренията на горивата при производството и транспортирането им, при зареждане на резервоарите на МПС на бензиностанциите, при разливането на препълнени цистерни.

Основни замърсители

Прах

        Автотранспортът е един от основните източници на замърсяване на въздуха с прах, което е предпоставка за:
        • по-често възникване на остри респираторни инфекции (ринити, фарингити, бронхити, бронхопневмонии) и заболявания на очите (конюнктивити и кератити);
        • усложняване и по-тежко протичане на хроничните болести на дихателната система (бронхиална астма, хроничен бронхит, белодробен емфизем) и на сърдечно-съдовите заболявания, което води до намаляване на продължителността на живота.

Серен диоксид

        Серният диоксид попада във въздуха като отпадък от изгарянето на горива с високо сярно съдържание (дизелово гориво, мазут).
        Серният диоксид има дразнещ ефект върху лигавицата на дихателната система. Най-чувствителни към атмосферното замърсяване със серен диоксид са децата и болните от бронхиална астма, хронични сърдечно-съдови и белодробни заболявания.

Въглероден оксид

        Въглеродният оскид е отпаден газ, който се получава при непълното изгаряне на горивата в автомобилите.
        При вдишване въглеродият оксид блокира транспорта на кислорода до мозъка, сърцето и други жизненоважни органи в човешкото тяло. Особено чувствителни към токсичното му действие са бременните жени, новородените, болните от анемия и хората с хронични заболявания на сърдечно-съдовата система.

Въглеводороди и други токсични замърсители
(летливи органични съединения)

        Въглеводородите и летливите органични съединения се отделят при непълното изгаряне на горивата, както и с изпаренията при дейности, свързани с презареждане (бензин) и боядисване (органични разтворители) на моторни превозни средства.
Въглеводородите са фотооксиданти, които:
                • имат дразнещо действие върху кожата и лигавицата на дихателната система и очите;
                • утежняват протичането на хроничните заболявания на дихателната система;
                • могат да причинят ракови заболявания.

        Известно е, че полицикличните ароматни въглеводороди и преди всичко

3-4 бензпиренът,

причиняват рак на белите дробове, особено при мъжете пушачи, работещи в големи промишлени предприятия. Доказано е, че:
        • при вдишването на замърсения въздух от автотранспорта в големия град, човек поема 3-4 пъти повече 3,4-бензпирен, отколкото при изпушването на 40 цигари дневно;
        • смъртността от рак на белия дроб е близо 9 пъти по-висока при живеещи в близост до автомагистрали, в сравнение с тази при жителите в отдалечен от магистралата район.


        Атмосферните замърсители, отделяни от автомобилите, в съчетание с интензивно слънчево греене, висока влажност на въздуха и липса на вятър образуват т. нар. фотохимичен смог (токсична мъгла) - често явление в големите градове. При фотохимичния смог се образуват многобройни (вторични) токсични вещества с окислително действие – фотооксиданти (азотни окиси, озон, водороден прекис, формалдехид, пероксиацетилнитрат, полициклични ароматни въглеводороди и други), които водят до:
        • алергични заболявания на очите, дихателните пътища и кожата;
        • остри и хронични болести на дихателната система;
        • повишена заболяемост и смъртност от хроничен бронхит, емфизем и рак на белия дроб;
        • намаляване на имунната защита на организма.

        За да дишаме по-чист въздух, бихме могли:

        • да се придвижваме по-често пеша или с велосипед;
        • да предпочитаме обществения трансопорт вместо личните си автомобили;
        • да използваме по-ненатоварени маршрути и да избягваме задръстванията в пиковите часове;
        • да избягваме да зареждаме колата си с гориво в горещите часове на деня;
        • да използваме висококачествени моторни масла и горива;
        • да поддържаме автомобила си в техническа изправност, което подобрява неговата икономичност и понижава консумацията на гориво.

ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ

        Един от основните източници на шум в градовете са транспортните средства.
        Понастоящем в големите градове на света, през деня уличният шум е с интензивност 65 – 85 дБ (А), а в градовете у нас – 65-75 дБ (А), като във върховите часове достига до 90 – 95 дБ (А). За сравнение интензивността на шума при тих разговор между двама души е 40 дБ (А), а на реактивен самолет на височина 100-200 метра - 115 дБ (А ).
        Високите нива на уличния шум водят до повишаване на шума в жилищата.
        Нормата за пределно допустимо ниво на шума в жилища, възприета в редица страни, както и в България е 30-35 дБ (А).
        Шумът в населените места е стресов фактор за организма и ефектът му е свързан със засягането на всички органи и системи; намалена работоспособност; преумора, вследствие на нарушени сън и отдих.

        Наднормените нива на шума от автотранспорта са предпоставка за:

        • развитие на неврози, язвена болест, артериална хипертония, сърдечно -съдови заболявания;
        • понижена имунна защита на организма.

        За да живеем по-спокойно в града, бихме могли:

        • да подменим шумния ауспух на автомобила си;
        • да настроим алармената инсталация на автомобила си да се самоизключва бързо, след като е задействана;
        • да не натискаме клаксона и да не форсираме двигателя без нужда;
        • да не усилваме прекалено звука на стереоуредбата в автомобила си.

 

Начало      Карта     Архиви: м.09/2015 м.11/2015 м.12/2015 м.02/2016 м.03/2016 м.04/2016 м.05/2016 м.06/2016 м.09/2016 м.10/2016 м.11/2016