Регионална здравна инспекция - Велико Търново

КАКВА Е БИОЛОГИЧНАТА РОЛЯ НА ХОЛЕСТЕРОЛА В ОРГАНИЗМА?

        Холестеролът е органично съединение, което се намира във всички клетки и телесни течности на човешкия организъм. Неговата биологична роля се изразява в: участие в изграждането на клетъчните мембрани; образуване на надбъбречните и половите хормони, витамин Д, жлъчните киселини и други. По-голямата част от холестерола се синтезира в черния дроб, а останалата - се набавя чрез храната. Основни хранителни източници на холестерола са: тлъстите меса, вътрешните органи (черен дроб, бъбреци), яйцата, млечните мазнини и други.

        КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ “ДОБРИЯТ” И “ЛОШИЯТ” ХОЛЕСТЕРОЛ?

        Тъй като мазнините в кръвта (холестерол и триглицериди) са неразтворими във вода, те се свързват с белтък под формата на липопротеинови частици. По този начин се осъществява транспорта им до тъканите и органите.
        Липопротеините с ниска плътност (Хол - ЛНП) съдържат около 70% от общия холестерол и са известни под името “лош” холестерол. Същите го транспортират от черния дроб до органите. Когато той е в наднормено количество в кръвта настъпва увреждане на съдовите стени и развитие на атеросклероза.
        Липопротеините с висока плътност (Хол - ЛВП) транспортират холестерола за преработка в черния дроб, където чрез жлъчните киселини същият се отстранява от организма. Следователно Хол - ЛВП не позволяват на холестерола да се натрупва по стените на артериите, поради което се нарича “добър” холестерол.

        КАКВИ СА СТОЙНОСТИТЕ НА СЕРУМНИЯ ХОЛЕСТЕРОЛ?

        Стойностите на общия холестерол и липопротеините с ниска плътност са следните:

        КАКЪВ Е ЗДРАВНИЯТ РИСК ПРИ ПОВИШЕНО НИВО НА СЕРУМНИЯ ХОЛЕСТЕРОЛ?

        Повишеният серумен холестерол е основен рисков фактор за развитие на атеросклероза, която е в основата на двете най-значими хронични незаразни болести – исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест, причиняващи инвалидизиране и смърт на много хора по целия свят.

        КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА В КРЪВТА?
        • Наследствената предразположеност
        • Стресът
        • Нездравословното хранене
        • Хроничните заболявания на черния дроб, бъбреците, захарен диабет и др.
        • Наднорменото тегло при ИТМ над 25 - ИТМ = тегло в кг : (ръст в м)2
        • Употребата на лекарства – орални контрацептиви, диуретици, глюкокортикоиди и др.
        • Ниската двигателна активност
        • Полът – след менопаузата при жените холестеролът нараства
        • Злоупотребата с алкохол
        • Тютюнопушенето
        • Възрастта - след 20-та година серумният холестерол се увеличава

        КАК ДА СЕ НАМАЛИ ПОВИШЕНИЯТ СЕРУМНИЯ ХОЛЕСТЕРОЛ?

        Нормализирането на серумния холестерол може да се постигне чрез промяна в начина на живот и провеждане на медикаментозна терапия.
        ПРОМЕНИТЕ В НАЧИНА НА ЖИВОТ ВКЛЮЧВАТ:
        o Холестерол-редуцираща диета
        Най-често 2 седмици след започването и, тя може да намали холестерола средно с 10%.
        Диетата включва консумация на:
        o Повече плодове и зеленчуци– най-малко 5 пъти дневно;
        o Храни с високо съдържание на скорбяла и влакнини (пърнозърнест хляб, зърнени храни, ориз, бобови храни);
        o Обезмаслено или нискомаслено мляко, млечни продукти без мазнини или с ниско съдържание на мазнини (кисело мляко, квасена сметана, извара, сирене);
        o Месо без тлъстини (пилешко месо без кожата; риба; меса, на които са отстранени тлъстините);
        o Растителни масла (царевично; маслиново; соево);
        o По-малко готови и предварително обработени храни (кексове, сладки, бисквити);
        o По-малко черен дроб, мозък, бъбреци и други вътрешности;
        o По-малко яйца - не повече от 2 яйчни жълтъка на седмица (пряко консумирани или в приготвената храна).
        Съдържанието на мазнини в готовите ястия може да бъде намалено и чрез спазване на следните принципи при готвене:
        o да се отстранява видимата мазнина от месото;
        o да се ограничава количеството мазнина при готвене;
        o да се предпочита печене, варене, готвене на скара и в микровълнова фурна, като се избягва паниране и пържене;
        o да се поставя месото при печене върху решетка, така че мазнината да се оттича надолу.

        o Повишаване на физическата активност
        Упражняването на физическа активност е необходимо условие за поддържане на нормално телесно тегло и серумен холестерол. За да бъде ефективна двигателната програма тя трябва да включва: ходене пеша най-малко 5 пъти седмично по 30 минути и физически упражнения най-малко 3 пъти в седмицата.

        o Контрол на теглото
        Редуцирането на теглото на лица със затлъстяване е изключително важно за намаляване на холестерола в кръвта. Понижаването на теглото, дори в малка степен, довежда до намаляване на нивото на Хол - ЛНП.

        МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ЛЕЧЕНИЕ ВКЛЮЧВА:

        Лечението с медикаменти, регулиращи липидните нива, по-скоро допълва, но не заменя промените в начина на живот. Терапията обикновено е продължителна или за цял живот. Изборът на медикаментите се определя от лекар-специалист.
        Медикаментите, които намаляват нивото на липидите в кръвта са: статини, никотинова киселина и нейните производни, фибрати и такива, които свързват жлъчните киселини. Като клас медикаменти, статините предизвикват най-голямо понижение на холестерола в кръвта. В случай, че целта на лечението не е постигната след 3 месеца лечение с един медикамент, може да се включи втори препарат. При добро спазване на лечебната програма максималното понижаване на ЛНП се постига в рамките на 4 до 6 седмици от началото на лечението.
        Необходимо е да се знае, че повишеният холестерол се нуждае от постоянен контрол посредством диета и медикаментозна терапия. Прекратяването им довежда до бързо повишаване на холестерола и възвръщане на риска от съдови нарушения, съществували преди началото им.

        ЛЕЧЕНИЕ НА СЪПЪТСТВАЩИТЕ ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

        Провеждането на системен контрол върху хроничните заболявания на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза, захарния диабет и други е необходимо условие за регулиране на липидния баланс в човешкия организъм.
        Необходимо е да се знае, че употребата на лекарствени препарати като диуретици, глюкокортикортикоиди, бета-блокери и други допълнително нарушава липидния профил на болните.

        ХОЛЕСТЕРОЛЪТ Е “ПРИЯТЕЛ”, А НЕ “ВРАГ” САМО КОГАТО СЕ ПОДДЪРЖА В ГРАНИЦИТЕ НА ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ЗА ЧОВЕКА СТОЙНОСТИ.

 Всяка година, в света близо 8 МИЛИОНА ДУШИ умират преждевременно и ненужно от заболявания, свързани с повишеното кръвно налягане.

          КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ
          Кръвното налягане е налягането, което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове при всеки удар на сърцето. Това налягане е необходимо на кръвта, за да може тя да достигне до всички части на човешкото тяло.
          Когато сърцето се свива (нормално около 60 – 80 пъти в минута), то изтласква кръвта в артериите и налягането в тях се увеличава. Обратно, когато сърцето се отпуска между две свивания, налягането на кръвта намалява. Следователно има две нива на кръвно налягане: горно ниво, когато сърцето се е свило и долно ниво, когато сърцето се е отпуснало. Горното ниво на налягане се нарича систолно налягане, а долното – диастолно налягане.
          Кръвното налягане е подложено на денонощни колебания: най-високите стойности са рано сутрин и в късния следобед, значително по-ниски са - по обедно време (особено след обяда) и най-ниски – през нощта.
          Стойностите на кръвното налягане варират в определени граници и в зависимост от извършваната дейност – при физическо натоварване кръвното налягане се покачва, а при покой и почивка - се нормализира.

          АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ
          Повишеното кръвно (артериално) налягане се нарича артериална хипертония и е едно от най-честите болестни състояния при човека. Артериалната хипертония може да бъде самостоятелно заболяване или състояние, свързано с други болести – бъбречни, ендокринни, неврогенни.

          Артериалната хипертония е състояние на трайно повишение на диастолното налягане над 90 мм живачен стълб (Hg) и/или повишено систолно налягане над 140 мм Hg при лица над 18-годишна възраст.

КАТЕГОРИИ (СТЕПЕН) НА АРТЕРИАЛНОТО НАЛЯГАНЕ И АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ

          За хората със захарен диабет и/или бъбречни заболявания, желаните стойности на кръвното налягане са по-ниски – под 130/80 mm Hg.

          РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ
          В 90 - 95% от случаите на артериална хипертония, причините остават неизвестни.
Рисковите фактори, които увеличават вероятността (риска) от възникване на артериална хипертония са две групи: управляеми и неуправляеми.
          Управляемите рискови фактори са: наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психо-емоционално напрежение и стрес.
          Неуправляеми рискови фактори са: възраст, пол, раса, наследственост, генетично предразположение.

          УСЛОЖНЕНИЯ НА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ
          Повишеното кръвно налягане причинява екстремно натоварване на сърцето и кръвоносната система. Колкото по-високи са стойностите на кръвното налягане, толкова риска от усложнения за здравето е по-висок.
          Повишеното кръвно налягане е “безмълвно и опасно” заболяване, тъй като обикновено протича безсимптомно или с незначителни оплаквания (главоболие, замайване, задух и зрителни нарушения).
          Артериалната хипертония уврежда сърдечно-съдовата система и може да доведе до тежки последствия - сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност. Повишеното кръвно налягане уврежда също и очите.
          Ето защо профилактиката и ранното откриване на хипертонията предпазват от късните усложнения на заболяването.

          КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОСТАВИТЕ ПОД КОНТРОЛ ПОВИШЕНОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
          Първата и от особена важност стъпка за справяне с артериалната хипертония е здравословният начин на живот.
Спазвайте следните препоръки:
          • Намалете количеството на приеманата с храната сол - до 5 г дневно (1 чаена лъжичка без връх) или 2 г натрий. Това може да постигнете, като ограничите консумацията на храни, съдържащи сол (месни и колбасарски изделия, консерви, сирене, хляб и тестени произведения) и внимавате с употребата на продукти с високо съдържание на натрий, но без солен вкус - яйца, пресни млечни продукти, ориз, газирани напитки, минерални води, хранителни добавки (бакпулвер, сода за хляб, натриев хидрооксид, натриев сулфид и други).
          • Увеличете консумацията на растителни храни - плодове, зеленчуци и пълнозърнени храни; предпочитайте продукти с по-ниско съдържание на животински мазнини – риба, пилешко (без кожата) и телешко месо, обезмаслени и с ниска масленост млека и млечни произведения.
          • Поддържайте здравословно телесно тегло. Индексът на телесната маса (ИТМ) да бъде в границите от 18,5 до 24,9.
          ИТМ се определя като се раздели теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат.

          • Спрете да пушите.
          • Движете се повече, правете физически упражнения (не по-малко от 5 - 6 км ходене пеша или 30 – 40 минути физически упражнения дневно).
          • Ограничете консумацията на алкохол. Не превишавайте границите на разумната дневна употреба на алкохол (според експерти на Световната здравна организация), които са следните:

          Никога не употребявайте и трите вида алкохол в един и същ ден!

          • Намерете своя индивидуален подход за справяне със стреса (автотренинг, почивка и приятни занимания, достатъчен сън).
          • Ограничете или намалете приема на психоактивни вещества (храни и напитки, съдържащи кофеин, протеинови и високонергийни добавки и други).

          Втората стъпка за справяне с повишеното кръвно налягане е да приемате предписаните от Вашия лекар медикаменти (лекарства) цял живот. Никога не прекъсвайте лечението си, дори да се почувствате по-добре, преди да сте се консултирали с Вашия лекар.
          Знайте, че артериалната хипертония може да се контролира ефективно!
          Вие можете сами да контролирате кръвното си налягане, като го мерите два пъти дневно – сутрин и вечер (в часовия интервал 21.00 – 22.00 часа), както и във всички случаи на неразположение. Преди самото измерване не трябва да сте употребявали кафе или да сте пушили цигара поне в последните 30 минути. За да поддържате безопасно кръвно налягане, записвайте регистрираните резултати от измерванията в свой дневник за самоконтрол.
          Добрият и правилен контрол на повишеното кръвно налягане ще Ви осигури нормален и качествен живот с добро самочувствие и работоспособност, здраве и дълголетие.

         
РЕЗЮМЕ НА АНАЛИЗ
НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ЧЕСТОТАТА НА ПОВИШЕНОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ СРЕД УЧЕНИЦИ
ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

          Артериалната хипертония – едно от най-честите болестни състояния при човека, може да бъде самостоятелно заболяване или свързано с други болести – бъбречни, ендокринни, неврогенни. В детската възраст повишеното кръвно налягане е основен или второстепенен симптом на редица заболявания, най-често сред по-големите деца.
          Фамилната предразположеност, повишената консумация на сол и алкохол, ниската физическа активност, тютюнопушенето, психо-емоционалното напрежение са рискови за здравето на децата фактори, които увеличават вероятността от възникване на артериална хипертония в по-късна възраст. При учениците хипертонията се среща най-често сред тези с наднормено тегло, с диабет, подложени на стрес или генетично предразположени към заболяването.
          В периода 31 май – 8 юни 2012 година, Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Велико Търново и Община Велико Търново реализираха социологическо изследване за установяване на честотата на повишено кръвно налягане и разпространението на фактори на риска за него сред учениците на 15-годишна възраст от град Велико Търново. Изследването се проведе в рамките на Месеца за профилактика на високото кръвно налягане по програма СИНДИ.
Изследването обхвана 267 ученици на 15 годишна възраст – 122 момчета и 145 момичета, от всички средни общообразователни училища и професионални гимназии на Велико Търново (по една паралелка от училище).
          Извадката е формирана по признака “възраст”, тъй като по данни от последното изследване за носителство на фактори на риска за здравето на учениците (детска компонента на програма СИНДИ – зона Велико Търново „Здрави деца в здрави семейства”, 2009 г.), от всички изследвани на възраст между 14 и 18 години, най-много ученици с повишени стойности на кръвното налягане са сред 15-годишните.
          Измерването на кръвното налягане на учениците беше извършено от медицинските специалисти от здравните кабинети в съответните училища, а анкетиране (чрез индивидуално интервю) за фактори на риска в начина на живот – от експерти на РЗИ – Велико Търново.

          Резултати:
          1. Фактори на риска, свързани с начина на живот
За разпространението на поведенческите фактори сред 15-годишните ученици – употреба на алкохол, консумация на сол, физическа активност и тютюнопушене, съдим по дадените от изследваните ученици отговори и преценка.
Почти всички анкетирани ученици (95,9%) смятат, че не консумират често и в големи количества алкохолни напитки – 94,3% от момчетата и 97,3% от момичетата. Момчетата, които са заявили, че консумират по-големи количества алкохол са два пъти повече от момичетата (5,7% срещу 2,8%).
          Нездравословният навик да прекаляват със солта в храната притежават 34,5% от запитаните ученици, като съществени различия по пол не се наблюдават – 35,3% от момчетата и 33,8% от момичетата. Все пак положително е, че почти две трети от анкетираните (65,5% от момчетата и 66,2% от момичетата) не злоупотребяват с консумацията на сол.
По-голямата част от запитаните ученици – 74,5% са на мнение, че имат нормална физическа активност (ходят пеша средно дневно повече от 60 минути, спортуват и т. н.), като относителният дял на момчетата е по-висок от този на момичетата (съответно 78,7% и 71,0%). Обезпокоителен факт е, че една четвърт (25,5%) от учениците не спортуват, сред които преобладават момичетата (29,0% срещу 21,3%).
Почти всеки четвърти (24,0%) от анкетираните ученици пуши редовно – т.е. всеки ден (23,0% от момчетата и 24,8% от момичетата).

          2. Фамилна предразположеност
          Приблизително всеки трети от запитаните ученици – 27,3% (31,2% от момчетата и 24,1% от момичетата) съобщава за лица до 60-годишна възраст в семейството (майка, баща, брат, сестра) с поставена диагноза хипертония. Такъв проблем не съществува при почти три четвърти от изследваните ученици (72,7%) – 68,9% от момчетата и 75,9% от момичетата.

          3. Индекс на телесната маса (ИТМ)
          По данни на анкетираните за ръст и тегло е изчислен Индексът на телесната маса, като са използвани критериите за оценка на теглото за деца и юноши, препоръчани от СЗО.
          ? С нормално телесно тегло са почти всички (81,3%) от анкетираните ученици на 15-годишна възраст, 73,8% от момчетата и 87,6% от момичетата;
          ? С телесно тегло под нормата са 2,6% от запитаните, 2,5% от момчетата и 2,8% от момичетата;
          ? С наднормено телесно тегло са 12,4% от анкетираните, като делът на момчетата (17,2%) е два пъти по-голям в сравнение с този на момичетата (8,3%);
          ? Със затлъстяване са 3,7% от учениците, предимно момчета – 7,1% срещу 1,3% от момичетата.
          Разпределението по пол показва значителни разлики между момчетата и момичетата, в полза на последните, което корелира и с резултатите за повишени стойности на кръвното налягане.

          4. Кръвно налягане
          Изследването установи по-високи средни стойности на систоличното налягане при момчетата в сравнение с тези при момичетата, съответно 115,43 mm Hg срещу 105,27 mm Hg. Аналогични са резултатите и по отношение на средните стойности на диастоличното налягане – 70,57 mm Hg при момчетата и 67,70 mm Hg при момичетата.
          Резултатите от измерванията на кръвното налягане показват, че с повишени стойности на кръвното налягане (над 130/85 mm Hg), в т. ч. и стойности, определени като високо нормални по класификация на СЗО, са 11,2% от 15-годишните ученици на Велико Търново, като делът на момчетата (16,4%) е почти три пъти по-голям в сравнение с този на момичетата (6,2%).
          С нормално и оптимално систолично кръвно налягане (по-малко от 130 mm Hg) са почти всички от изследваните ученици – 89,89% (84,43% от момчетата и 94,48% от момичетата), с високо нормално систолично налягане (130 mm Hg – 139 mm Hg) са 7,9% от учениците (12,3% от момчетата и 4,1% от момичетата), а с повишени стойности (над 140 mm Hg) – 2,3% (3,3% от момчетата и 1,4% от момичетата).
          С нормално и оптимално (до 80 mm Hg) диастолично кръвно налягане са 96,63% от изследваните ученици – 94,26% от момчетата и 98,62% от момичетата. С повишени стойности на диастоличното налягане (над 90 mm Hg), в т. ч и високо нормално (85 mm Hg – 89 mm Hg) са 3,0% от анкетираните (4,92% от момчетата и 1,38% от момичетата).

          Изводи:
          1. Изследването констатира, че сред учениците на 15-годишна възраст във Велико Търново, са налице рискови фактори, които увеличават вероятността за възникване на повишено кръвно налягане – повече от една трета (34,5%) от тях консумират храни, богати на сол; всеки шести (16,1%) е с наднормено тегло и затлъстяване, а близо една четвърт (24,0%) – пушат. Фамилна предразположеност към заболяването се установява при почти всеки трети от анкетираните (27,3%).
          Отчитат се и някои благоприятни резултати, според преценката на анкетираните – почти всички (95,9%) не злоупотребяват с алкохолни напитки, а близо три четвърти (74,5%) – спортуват или ходят пеша повече от 60 минути дневно.

          2. По отношение нивото на кръвното налягане всеки десети ученик (11,2%) на 15 годишна възраст от Велико Търново е с повишени стойности на кръвното налягане (над 130/85 mm Hg), като относителният дял на момчетата е много по-висок от този на момичетата, както при систоличното, така и при диастоличното налягане. Резултатите са близки до тези от последното епидемиологично изследване за носителство на фактори на риска за здравето на ученици на възраст от 14 до 18 години, проведено в рамките на детската компонента на програма СИНДИ – “Здрави деца в здрави семейства” (2009 г.). Като цяло тенденцията за повишени стойности на кръвното налягане сред 15 годишните ученици, и особено сред момчетата, се запазва.

          3. Проведеното проучване за установяване на честотата на повишено кръвно налягане и разпространението на фактори на риска за него сред учениците на 15-годишна възраст от Велико Търново показва, че е наложително интервенциите за ограничаване въздействието на рисковите за здравето фактори, както и за развитието на дейности по промоция на здраве и профилактика на хроничните неинфекциозни заболявания да продължат. Активиране на дейностите е необходимо най-вече сред изследваната група – 15 годишните ученици.

ВРЕДАТА ОТ СОЛТА
STOP
Да намалим приема на готварска сол

          Какво знаем за солта?
          Готварската сол (натриевият хлорид) е съставена от два елемента – натрий (Na) и хлор (Cl) – естествени съставки на повечето хранителни продукти. Тези елементи приемаме ежедневно с храната дори когато към нея не добавяме нито грам сол.
          Само минимална част от консумираното количество готварска сол идва от солницата. В домакинството за приготвянето на ястията, както и за допълнително солене на масата се използват само 1-2 г готварска сол. 80 % от дневно приеманата сол се намира “скрита” в готовите хранителни продукти.
          Основни вносители на готварска сол са:
                    • хляб (4 филии бял хляб = 2.5 г сол)
                    • месни и зеленчукови консерви
                    • туршии
                    • колбаси, пушени меса
                    • сирене
                    • маслини
                    • готови сосове
                    • майонеза
                    • осолени ядки

          Защо солта вреди?
          Солта свързва водата в организма. Затова приемането на твърде много сол ускорява увеличаването на обема на кръвта, склонността на кръвоносните съдове да се стесняват и води до покачване на кръвното налягане. Прекомерната употреба на готварска сол предизвиква:
                    • Задържане на по-голямо количество вода в организма;
                    • Затрудняване на работата на сърцето, бъбреците и черния дроб;
                    • Задържане на токсините в организма;
                    • Повишаване на риска от инсулти и инфаркти;
                    • Влошаване на зрението;
                    • Наднормено тегло и заболявания като: нефрит, остеопороза, рак на стомаха, Мениеров синдром, цироза на черния дроб, загуба на калций, хроничен гастрит и др.

          Колко сол ни е нужна?
          Нужното количество сол за възрастен човек дневно е не повече от 5 г (= 1 ч.л.) или 2 г натрий. Средното потребление на готварска сол в България е 10-15 г дневно (= 3 ч.л.)
          Това количество е три пъти по-високо от препоръчваните норми.
          Ето защо, използвайте пестеливо готварската сол или солете само в краен случай!

          За да намалите консумацията на готварска сол:
          • Ограничавайте приема на готварска сол с обичайните хранителни продукти, като месни и колбасарски изделия, сирене, хляб и тестени произведения;
          • Внимавайте с употребата на продукти с високо съдържание на натрий, но без солен вкус: яйца, пресни млечни продукти, ориз, газирани напитки (без вино) и минерални води;
          • Проверявайте етикетите на хранителните продукти за съдържание на сол или натрий.

Хранителни добавки съдържащи натрий са:
бакпулвер, сода за хляб, натриев хидроксид, натриев сулфид и др.

          Здравословното, бедно на сол хранене, не означава, че трябва да престанете да изпитвате удоволствие от храната. Както всяка промяна в начина на живот, всичко трябва да става постепенно. Ето защо, малко по малко всеки ден намалявайте количеството сол, което добавяте към храната и при приготвянето на различни рецепти. Изпробвайте алтернативни подправки.
          Високата консумация на сол е само една от предпоставките за развитие на хипертония и инсулти.

ЗАПОМНЕТЕ!

          Сърдечно-съдовите заболявания са резултат от нездравословен начин на живот, който Вие можете да промените, като:
          • Консумирате повече плодове и зеленчуци и намалите мазнините в храната;
          • Пиете умерени количества алкохол;
          • Поддържате здравословно телесно тегло;
          • Спрете да пушите;
          • Увеличите своята физическа активност, спортувате редовно независимо от възрастта;
          • Намерите своя индивидуален подход за справяне със стреса.

БЪДЕТЕ РАЗУМНИ!

          Следвайки съветите за здравословен начин на живот, Вие не само ще намалите риска от сърдечно-съдово заболяване, но ще се почувствате по-добре физически и психически, ще запазите здравето си и ще се радвате на живота.
          Изборът да живеете здравословно е изцяло Ваш!
          Нещо повече – Вашият пример може да помогне и на други хора!

Желаем Ви успех!

          За да намалите приема си на готварска сол:
          • Не поставяйте солница на масата по време на хранене;
          • Когато готвите, посолявайте яденето едва преди да го свалите от печката;
          • Избягвайте туршиите, киселото зеле, консервите, колбасите и осолените меса;
          • Обезсолявайте солените храни: сиренето, туршията, маслините;
          • Предпочитайте сол с намалено съдържание на натрий (профилактична или калиева сол) за посоляване;
          • Използвайте зелени подправки (магданоз, копър, целина и др.) и лимонов сок вместо сол;
          • Старайте се да не приемате повече от 5 г сол дневно;

Имайте предвид, че:
щипка сол = 1.5 г
сол на върха на ножа = 0.25 г

          • Употребявайте повече пресни плодове и зеленчуци

 КОНСУМИРАЙТЕ ПОВЕЧЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
        Плодовете и зеленчуците са едни от най-полезните храни за човека, истински природен дар - източник на здраве и дълголетие.
        Плодовете и зеленчуците са изключително богати на жизнено важни за организма вещества: витамини, минерални соли, лесноусвоими въглехидрати, влакнини, органични киселини, вода и други.

       ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ СЪДЪРЖАТ:
        • Биологично активни вещества, известни под наименованието АНТИОКСИДАНТИ. Антиоксидантите свързват т.н. ”свободни радикали” (крайни продукти от обмяната на веществата, които разрушават клетките), като по този начин подтискат образуването на туморни клетки и забавят процесите на стареене в човешкия организъм.

        
        Антиоксидантите предпазват от развитието на злокачествени новообразувания и сърдечно-съдови заболявания (в т.ч. сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт), тъй като укрепват стените на кръвоносните съдове, увеличават тяхната еластичност и оказват съдоразширяващ ефект. Антиоксидантите повишават имунната защита и устойчивостта на организма спрямо неблагоприятните фактори на средата.
        Към антиоксидантите се отнасят:
        • Витамин С - значително количество витамин С се намира в плодовете: шипки, боровинки, киви, малини, цитрусови плодове, дини и пъпеши, и в зеленчуците: червени пиперки, домати, зеле, листни зеленчуци (магданоз, копър);

        • Каротиноиди – (бета; алфа-каротин и ликопен) – съдържат се в зеленчуците и плодовете, обагрени в жълт, червен и оранжев цвят – моркови, тикви, домати, червени чушки, портокали, праскови, пъпеши, кайсии и други. Бета – каротинът е предшественик на витамин А, който подпомага растежа и развитието на детския организъм и участва в изграждането на костната му система;

        • Биофлавоноиди (витамини Р) - богати на флавоноиди са гроздето и продуктите, получени от него, шипките, цитрусовите плодове, ябълките, ягодите, малините, боровинките, вишните, пиперките;

        • ДРУГИ ВИТАМИНИ, необходими за нормалното протичане на всички биохимични реакции в организма:
        • Фолиева киселина (витамин Вс) – намалява риска от развитието на сърдечно-съдови заболявания; участва в биосинтезата на аминокиселините и хемоглобина (антианемичен фактор), поради което има важно значение за растежа и развитието на младите организми; влияе положително върху мастната обмяна и предпазва от заболявания на черния дроб.
        Фолиевата киселина се съдържа в зелените листни зеленчуци, морковите и цветното зеле.

        • Витамин Н (биотин) – участва в обмяната на веществата и изграждането на костния мозък, кожата и нейните придатъци (косми, нокти).
        Богати на витамин Н са морковите, доматите, малините, прасковите и други.

        • ВИТАМИНИ ОТ ГРУПА В (В1, В2, В6) – играят важна роля в обмяната на въглехидратите, белтъчините и мазнините, в резултат на което влияят благоприятно върху функциите на сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи. Съдържат се в картофите, фасулът и цветното зеле.

        • МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА - участват в: обмяната на веществата; изграждането на костите и зъбите; дейността на жлезите с вътрешна секреция и други.
Плодовете и зеленчуците са богати източници на:
        • Калий – оказва положително влияние върху дейността на сърцето; нормализира високото кръвно налягане и предпазва от мозъчен инсулт.
        В големи количества се съдържа в: листните зеленчуци (зелен лук, чесън, лапад, спанак, салата); картофите и плодовете (кайсии, грозде, вишни, череши, ягоди, банани);
        • Желязо – играе важна роля в транспортирането на кислорода до всички органи и системи в организма; участва в кръвотворенето и обмяната на веществата.
        Съдържа се в: листните зеленчуци, зрелият фасул, спанакът, зеленият фасул и плодовете: кайсии, ябълки, дюли, праскови.
        • Магнезий – притежава съдоразширяващ ефект и намалява повишеното кръвно налягане; оказва успокояващо действие върху централната нервна система и храносмилателния тракт.
        Съдържа се в зелето и някои плодове.

        • ФИБРИ (ВЛАКНИНИ) – имат изключително важни за организма свойства: стимулират храносмилането, като подпомагат отделянето на смилателните сокове; увеличават обема на храната и усещането за ситост след нахранване; намаляват нивото на “лошия” холестерол в кръвта и поддържат в нормални граници “добрия” холестерол; подпомагат изхвърлянето на токсините от организма и други.
        Фибрите в по-големи количества се намират в зеленчуците: грах, фасул, моркови, картофи, зеле и плодовете - ябълки, кайсии, банани, праскови, сливи, круши и други.

        Плодовете и зеленчуците, благодарение на съдържащите се в тях полезни вещества са чудесно профилактично средство срещу:
        • сърдечно-съдови заболявания - високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт;
        • наднормено тегло и затлъстяване;
        • някои видове рак;
        • остеопороза;
        • жлъчно-чернодробни и бъбречни заболявания, и други.

        КОЛКО ЧЕСТО ТРЯБВА ДА КОНСУМИРАТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ?

        Колкото по-често, толкова по-добре!
        Пресните плодове и зеленчуци трябва да присъстват ежедневно във вашето хранене. Те са нискокалорични, поради което можете да ги консумирате в големи количества, без да се страхувате, че ще напълнеете.

        Консумирайте най-малко по 400 грама на ден плодове и също толкова зеленчуци!
        Вие можете да си набавите необходимото дневно количество плодове и зеленчуци, като включите в менюто си:
        • пресен плод или прясно изцеден сок (фреш) към закуската;
        • салата от пресни зеленчуци за обяд и за вечеря;
        • задушени на пара зеленчуци за гарнитура вместо пържени картофи;
        • пресни плодове за десерт вместо сладкиши.

        ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ
        Консумирайте плодовете и зеленчуците:
        • пресни и в сурово състояние (отнася се за тези, които могат да се употребяват по този начин), защото топлинната им обработка унищожава много от съдържащите се в тях полезни вещества (ако се налага такава, най-добрият вариант за това е задушаване на пара);
        • необелени, но добре измити (ябълки, круши, праскови, кайсии и други), тъй като обвивката и кората им са богати на влакнини и витамини.

        Съхранявайте плодовете и зеленчуците:
        •при стайна температура - немити (измивайте ги обилно с вода непосредствено преди консумация), в хартиени пликове, без пряк достъп на слънчева светлина;
        • при хладилни условия – в найлонови торбички (така се запазват в сурово състояние);
        • във фризер - най-много до 10 месеца.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

Овесените ядки – закуска на здравето

        Овесените ядки са здравословна зърнена храна, която благодарение на ценните си хранителни и лечебни качества, добива все по-голяма популярност в целия свят.
        Овесените ядки са полезни, защото регулират обмяната на веществата, повишават жизнения тонус на организма и подсилват имунната система. В различните си форми (трици, ядки, мюсли) те са чудотворна храна, действието и силата на която контрастират със скромния им вид и незначителната им цена.
Научно доказано е, че овесените ядки имат силно въздействие върху “патентованите убийци на съвремието” – ракови заболявания, захарен диабет, висок холестерол в кръвта, затлъстяване и техните последствия.
        Овесените ядки притежават висока хранителна стойност и лесна усвояемост. Те се отличават от другите зърнени храни със своя оптимално балансиран химичен състав от белтъчини (11 - 13%), мазнини (6 - 7%) и въглехидрати (54 - 59%), с богатството си на витамини (от групата B, РР и витамин Е) и минерални вещества (калий, фосфор, магнезий, цинк, калций, манган, желязо), с високото си съдържание на хранителни влакнини – фибри.
        Белтъчините на овесените ядки, за разлика от останалите зърнени култури, са пълноценни, тъй като съдържат всички незаменими аминокиселини.
        Мазнините на овесените ядки са с висока биологична стойност - съдържат предимно ненаситени мастни киселини (80%), което ги определя като хранителен продукт, предпазващ от затлъстяване, повишен холестерол, атеросклероза и високо кръвно налягане.
        Въглехидратите са изцяло комплексни (фибри), с нисък гликемичен индекс, поради което подпомагат регулирането на кръвната захар. Не се отлагат в организма под формата на мазнини; понижават нивото на холестерола в кръвта. Богатството на разтворими влакнини прави овесените ядки незаменими в диетичното хранене - при профилактика на атеросклероза, рак на стомаха и дебелото черво, захарен диабет.
        Витамините, съдържащи се в овесените ядки (група В, РР и Е) имат изключително важно значение за нормалното протичане на обмяната на веществата в организма, за укрепване на имунната система и повишаване на съпротивителните сили срещу неблагоприятните фактори на външната среда.
        Овесените ядки се определят от специалистите по хранене като “закуска на здравето”, подходяща за всяка възраст, за здрави и болни деца и възрастни.         Енергийната стойност на 100 г ядки е 360 ккал.

        Овесените ядки се препоръчват на:
        ► здравите деца и възрастни, като ежедневна част от здравословното хранене;
        ► кърмещите жени, защото е доказано и потвърдено от практиката, че овесените ядки стимулират образуването на майчината кърма;
        ► страдащите от наднормена телесна маса, затлъстяване, анемия, висок холестерол, нервна преумора, запек и пр.

        Предлагаме Ви избрани рецепти на здравословни закуски от овесени ядки, в които се съдържат продукти, представители на всички основни групи храни (зърнени храни, плодове, мляко и млечни продукти, яйца, краве масло, ядки и пр.). По този начин е демонстрирана възможността за пълноценно и разнообразно хранене - основно изискване на здравословното хранене.

Редовната консумация на овесени ядки ще ви осигури здравословно хранене - основен фактор за здраве, работоспособност и дълголетие!

 Значението на хляба от пълнозърнести брашна за здравето на човека

Най-важната и неизменна съставка на всеки хляб е брашното. Брашното се получава чрез механичното смилане на зърната на зърнените и незърнени култури.
      Необработеното зърно е изградено от три слоя:
 

     • обвивка (трици), съдържаща хранителни влакнини (целулоза, хемицелулоза, лигнини, пектини);
     • зародиш, богат на белтъци, мазнини, витамини                   
и минерални вещества (макро- и микроелементи); 
   • вътрешна част  (ендосперм), съдържа въглехидрати, 
главно скорбяла. 

Химичен състав на зърнените култури
    
Зърната, от които се приготвя брашното за хляба (пшеница, царевица, ръж) съдържат около 70% въглехидрати, 10-12% белтъци и 2-8% мазнини. Останалата част са вода, минерални вещества, витамини, хранителни влакнини и други. 
Белтъчините в хляба са богати на глутаминова киселина, която има важно значение за: функционирането на централната нервна система, изграждането на хемоглобина,  отстраняването на токсините от организма и др.
Мазнините в хляба, макар и в незначителни количества, са с висока биологична стойност, тъй като съдържат т. нар. полиненаситени мастни киселини (ПНМК). ПНМК укрепват стените на кръвоносните съдове, като повишават еластичността и намаляват пропускливостта им, понижават нивото на холестерола в кръвта,  подобряват функционалното състояние на сърдечния мускул и други.
Въглехидратите в хляба са представени основно от скорбяла и хранителни влакнини.
Хранителните влакнини оказват следното благоприятно въздействие върху човешкия организъм: увеличават обема на храната и усещането за ситост след нахранване, регулират моториката на червата,  спомагат за дефекацията (изхвърляне чрез изпражненията) на екзогенни и ендогенни вещества (холестерол, жлъчни киселини, токсини и други), нормализират чревната микрофлора, като потискат развитието на анаеробните микроорганизми.
Макроелементите, съдържащи се в хляба: фосфор, магнезий, калий, калций и други имат жизненоважно значение за функционирането на всички органи и системи.
Микроелементите (желязо, мед, цинк, манган) участват в кръвотворението и
обмяната на веществата,  укрепват имунната система,  съдействат за нормалния растеж и развитие на човешкия организъм, и други.

Здравословните съставки на пълнозърнестите хлябове са единството на  хранителните влакнини, белтъчини, мазнини и минерални вещества, съдържащи се предимно в обвивката и зародиша на необработеното зърно, от което се приготвя хляба.
         
Пълнозърнестите видове хляб се приготвят от брашно, получено чрез смилане на цялото зърно или премахване само на зародиша му. По този начин се запазват ценните вещества: влакнини, белтъчини, мазнини, витамини и минерали.
Белият хляб се приготвя от рафинирано брашно, получено след отстраняване на външната обвивка и зародиша на зърното. Поради това белият хляб съдържа предимно скорбяла и в незначителни количества ценните съставки на зърното.
  
Здравословно значение на пълнозърнестия хляб       
Пълнозърнестите видове хляб подпомагат човешкият организъм за:
                • понижаване на серумното ниво на холестерола, в резултат на което намалява рискът от развитие на атеросклероза и съдови болести;
                • поддържане в нормални граници на кръвната захар;
                • оптималното функциониране на червата и предпазване от запек;
                • улесняване поддържането на здравословно телесно тегло.
Пълнозърнестите видове хляб оказват благоприятен ефект върху нервната, имунната и сърдечно-съдовата системи.

Пълнозърнестите видове хляб се препоръчват за профилактика на:
                • атеросклероза и свързаните с нея исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест;
                • повишено кръвно налягане;
                • диабет;
                • наднормено тегло и затлъстяване;
                • рака на дебелото черво и на гърдата.

        ВИДОВЕ ХЛЯБ

        Съществуват два основни видове хляб: тъмен и бял.

        Тъмните видове хляб се приготвят от брашно, получено чрез смилане на цялото зърно или премахване само на зародиша му. По този начин се запазват ценните вещества: влакнини, белтъчини, мазнини, витамини и минерали.
Белият хляб се приготвя от рафинирано брашно, получено след отстраняване на Външната обвивка и зародиша на зърното. Поради това белият хляб съдържа предимно скорбяла и В незначителни количества ценните съставки на зърното.

        ЗДРАВОСЛОВНО ЗНАЧЕНИЕ НА ТЪМНИТЕ ВИДОВЕ ХЛЯБ
        Тъмният хляб трябва да присъства ежедневно в храненето на децата и възрастните хора.
        С полезните си съставки той е по-здравословен от белия, тъй като:
                • понижава серумното ниво на холестерола, в резултат на което намалява рискът от развитие на атеросклероза и съдови болести;
                • поддържа в нормални граници кръвната захар;
                • подпомага оптималното функциониране на червата и предпазва от запек;
                • улеснява поддържането на здравословно телесно тегло;
                • оказва благоприятен ефект върху нервната, имунната и сърдечно-съдовата системи.

        Тъмните видове хляб се препоръчват за профилактика на:
                • атеросклерозата и свързаните с нея две най-значими заболявания - исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест;
                • повишеното кръвно налягане;
                • диабета;
                • наднорменото тегло и затлъстяването;
                • рака на дебелото черво и на гърдата.

        Ежедневната употреба на тъмни видове хляб е Вашият правилен избор за по-добро здраве!

Правилното хранене и възпитание на децата са двете най-важни задължения на родителите. С раждането на децата започват и грижите за тяхното хранене, от което зависи здравето, растежа и развитието им.
Възрастта от 3 до 7 години е особено подходяща за създаване на здравословен модел на хранене, тъй като децата подражават на възрастните и са в период на изграждане на своите хранителните навици.
Неблагоприятни последици за здравето на децата оказват недохранването, прехранването, а също така и небалансираното хранене.

        Показатели за адекватно хранене на децата са стойностите на ръста на детето за съответната възраст и теглото му съобразно ръста.

ЗА ВАС, РОДИТЕЛИ!
ПРЕПОРЪКИ
ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНИТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА

Препоръка 1: Осигурявайте редовно хранене с пълноценна и разнообразна храна
Осигурявайте максимално разнообразие на консумираните храни – препоръчва се в рамките на 2 седмици да не се допуска повторяемост на ястията.
Не съществува  хранителен продукт, който да съдържа всички необходими за  човешкия организъм хранителни вещества.  Включвайте ежедневно в менюто на децата представители от основните групи храни: хляб, зърнени храни и картофи; плодове и зеленчуци; мляко и млечни продукти; месо, риба, яйца, бобови храни и ядки, краве масло, зехтин, слънчогледово олио.
Хранете децата си пет пъти дневно – три основни хранения и две подкрепителни закуски. Сутрешната закуска е важна и не трябва да се пропуска! Редовното хранене предотвратява приема на големи количества храна наведнъж и допринася за по-доброто храносмилане. 
Отделяйте достатъчно време за хранене на децата в приятна обстановка, което ще създаде и затвърди у тях навици за правилно хранене.

Препоръка 2:  Включвайте зърнени храни в храненето на децата няколко пъти дневно
Включвайте в менюто на децата си пълнозърнест хляб , макаронени изделия  и зърнени храни (жито, ориз, овесени ядки, елда, просо,  царевица и други).
Пълнозърнестият хляб трябва да се включва постепенно след 2 – годишна възраст. На 4-6 години 50% от консумирания хляб трябва да е пълнозърнест.
Ограничете тестените храни с бяло брашно и мазнини ( мекици, бухти, пържени филийки и др.)

Препоръка 3: Предлагайте ежедневно разнообразни зеленчуци и плодове
Осигурявайте през всички сезони на годината разнообразие от пресни, замразени, сушени, консервирани плодове и зеленчуци. Предпочитайте суровите зеленчуци и плодове, тъй като при кулинарната им обработка част от съдържащите се в тях витамини се разрушават. 
Предлагайте пресни плодове и зеленчуци при всяко хранене.

Препоръка 4: Включвайте в менюто на децата ежедневно  мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини и сол
Включвайте в храненето на децата си всеки ден минимум по 350 г мляко (кисело и/или прясно) и  по 25-30 г сирене или друг млечен продукт (кашкавал, извара).
Избирайте прясно и кисело мляко с ниско съдържание на мазнини (1,5 -2%) или обезмаслено (0,1 - 0,5%).
       Обезсолявайте саламуреното сирене.

Препоръка 5: Замествайте тлъстите меса и колбаси с птиче месо, телешко месо,  риба или бобови храни
Ограничавайте предлагането на колбаси в детското меню.
Предлагайте риба един - два пъти  в седмичното меню. 
Отстранявайте кожата от птиците и видимата мазнина от месото преди готвене.

                
Препоръка 6: Ограничавайте приема на мазнини
Замествайте животинските мазнини с растителни.
Добавяйте възможно най-малко количество мазнина при приготвяне на ястията.

 Препоръка 7: Ограничавайте приема на захар, захарни и сладкарски продукти
 Ограничавайте консумацията на захарни, шоколадови изделия и сладкарски продукти. 
 Избягвайте газираните напитки.
 Ограничавайте количеството на добавената захар към млякото и чая.

Препоръка 8: Ограничавайте общия прием на сол за деня
Намалявайте количеството на добавената сол при приготвяне на ястията и салатите.
Не поставяйте солници на масата по време на хранене.
Ограничавайте употребата на туршии през зимния сезон до 2 пъти седмично.

Препоръка 9: Осигурявайте на децата достатъчен прием на вода и течности
Децата се  податливи на обезводняване и е необходимо да им осигурявате през целия ден достатъчно вода (чешмяна или нискоминерализирана минерална), чай, арян, супа, таратор, сок и др.
Необходимо е ежедневно децата до 7-годишна възраст да приемат 5-6 чаши вода, вкл. всички останали течности.
                                      
Препоръка 10: Приготвяйте и съхранявайте  храната по безопасен начин. Използвайте щадящи кулинарни технологии
Купувайте храна в чисти и с ненарушена цялост опаковки.
Пазарувайте от сигурни източници.
Преди покупка четете етикета.
Обръщайте внимание на срока на годност на продуктите.
Обработвайте храната чрез варене, задушаване и печене (на фурна, скара или грил).

Препоръка 11:  Включвайте децата в приготвянето на храната
Допитвайте се до децата при избора на ястия и планирането на менюто.
Стимулирайте малките деца да се хранят самостоятелно и правилно.             

Препоръка 12: Осигурявайте ежедневно на децата физическа активност
Намалете времето на децата, което прекарват пред телевизора, таблета, компютърните игри и др.
Осигурете на децата си всеки ден минимум 60 минути физическа активност, която  им е приятна и доставя  удоволствие.   
Участвайте по възможност цялото семейство в активните игри на детето и се старайте те да са по-често на открито.
Следете редовно за ръста и телесната маса на децата.

Необходимо е да знаете, че:
При варене зеленчуците трябва да се поставят в кипяща вода, която да ги покрива. По време на цялото варене съдът трябва да е плътно затворен с капак.
Готварската сол се добавя в края на термичната обработка на ястията.

КЪРМАТА – ХРАНАТА НА ЖИВОТА

        Вие сте решили да кърмите своето бебе – това е най-доброто решение по отношение на храненето на Вашата рожба, за което ние Ви поздравяваме! 
Вашето правилно решение е първата гаранция, че Вие успешно ще кърмите. Веднъж установено, кърменето е удоволствие за Вас и Вашето бебе.
        Вашата кърма отговаря на хранителните потребности и функционалните възможности на Вашето бебе. Тя е най-великолепната храна за Вашето бебе,   произвежда се специално за Вашето бебе и съответства на неговите непрекъснато променящи се нужди. 
Бебетата не се нуждаят от никаква друга храна или течности до навършване на 6 месечна възраст.

Вашата кърма е най-добрата храна за Вашето бебе защото:
      Майчината кърма съдържа млечна захар, която стимулира развитието на “добрите” млечнокисели бактерии в червата на детето и потиска болестотворните микроорганизми. Това обуславя по-рядкото боледуване на кърмачетата от чревни инфекции.
      Майчината кърма  съдържа защитни фактори , които предпазват кърменото дете от множество вирусни, бактериални и паразитни заболявания.
        Майчината кърма се получава директно, с подходяща температура и в количество, което детето само регулира. Поради това стомашно-чревните разстройства, прехранването, затлъстяването и др. са по-редки при кърмените деца.
            
 Кърменето  е естественото продължение на връзката майка-дете и след раждането.
        То дава възможност за тесен и системен контакт между майката и детето, което се отразява особено благоприятно върху физическото и нервно-психическо развитие на детето. 
        Кърменето е от полза и за самата майка, защото  отделянето на кърма стимулира и отделянето на хормони, които водят до бързото обратно развитие на матката след раждането, с което се намалява опасността от кръвозагуба и инфекции. 
       Кърмещите жени по-бързо възстановяват теглото си  от преди бременността.
       Жените, които са кърмили, заболяват в по-късна възраст по-рядко от остеопороза, рак на гърдата и яйчниците.
        Кърменето пести усилия и време, то е удобно и икономически изгодно за цялото семейство.

 Здравно-информационни материали от сайта на Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА):

Контрацепцията е понятие, с което се назовават различните методи за предпазване от нежелана бременност - таблетки, вътрематочни песари (спирали), диафрагми, цервикални шапчици, кондоми, фемидоми (женски презервативи), спермицидни пени, желета, гелове, свещички. Всеки един от тези методи действа по различен начин, но винаги това действие се свежда до възпрепятстване на сперматозоида да оплоди узрялата яйцеклетка.

ВИДОВЕ КОНТРАЦЕПТИВНИ СРЕДСТВА

        І. ХОРМОНАЛНА КОНТРАЦЕПЦИЯ - противозачатъчни таблетки, лепенки

        Употребяват се само след лекарска консултация и преглед!

        Принцип на действие:
                • блокират отделянето на яйцеклетката (няма овулация);
                • променят временно лигавицата на матката, така че да не може да се задържи оплодената яйцеклетка;
                • сгъстяват цервикалната слуз, което пречи на сперматозоидите да преминат в матката.

Ефективност: 98-99%.

        Предимства
                • сигурни почти 100%
                • нямат връзка с половия акт, т.е. не го смущават
                • намаляване до изчезване на предменструалното напрежение и менструалните болки
                • благоприятно повлияват акнето
                • намалява рискът от рак на яйчниците и матката
                • намаляват доброкачествените заболявания на гърдите
                • предпазват от развитие на остеопороза
                • използват се за лечение на гинекологични заболявания

        Недостатъци
                • наличие на странични ефекти: гадене, пренапрежение в гърдите, нервност, отпадналост, апатия, главоболие
                • опасност от тромбози - особено при пушачки
                • не предпазват от полово-преносими инфекции (ППИ)
                • повишен риск от доброкачествени туморни заболявания на черния дроб
                • повишен риск от камъни в жлъчката
                • повишават апетита

         ІІ. ВЪТРЕМАТОЧНИ СРЕДСТВА - спирали, песари

        Вътрематочните средства са малки гъвкави устройства от метал и/или пластмаса, които се поставят в маточната кухина. В някои от тях се съдържат женски полови хормони. Обикновено те се сменят на 3-5 години, а тези съдържащи хормон на 1 година.

        Принцип на действие:
                • потискат разпространението на сперматозоидите в маточната кухина и тръбите
                • пречат на транспорта на яйцеклетката и оплождането
                • предотвратяват закрепването на зародиша в лигавицата на матката

        Ефективност: 97-99%.

        Предимства
                • нямат връзка с половия акт, т.е. не го смущават
                • необходими са чести гинекологични прегледи - ранно откриване на преканцерози
                • добра ефективност

        Недостатъци
                • обилно и по-продължително менструално кървене
                • чести възпаления на вътрешните полови органи
                • не предпазва от полово-преносими инфекции
                • чести усложнения при поставянето на спиралата - перфорация на матката и други, по-чести при нераждали жени
                • може да бъде изхвърлена незабелязано

         ІІІ. БАРИЕРНИ МЕТОДИ

        Вътрематочните средства са малки гъвкави устройства от метал и/или пластмаса, които се поставят в маточната кухина. В някои от тях се съдържат женски полови хормони. Обикновено те се сменят на 3-5 години, а тези съдържащи хормон на 1 година.

        Принцип на действие:
        Създава се механична или химична бариера, която предотвратява проникването на сперматозоидите в маточната кухина. Бариерни методи са: кондомите, диафрагмите, спермицидните кремове и други.

        Ефективност: презервативи - 85-98%; диафрагми - около 85%; спермициди – 75-80%.

Презервативи (кондоми)

        Мъжкият презерватив представлява “калъф” от латекс, който се поставя върху възбудения пенис преди полов акт и прилепва плътно по него. В него събира спермата и по този начин сперматозоидите не могат да проникнат във влагалището. Кондомът предпазва не само от нежелана бременност, но и от болести, предавани по полов път.

        Презервативите се различават в зависимост от конкретното им приложение: има такива за вагинален, орален (по-малки, сухи ароматизирани, понякога овкусени) и анален (по-дебели и с лубрикант) секс. Могат да се закупят от аптека или супермаркет. Кондомите са лубрифицирани (“смазани”), като лубрикантът е на водна основа. След употреба трябва да се изхвърлят, изгорят или заровят, според изискванията на Световната здравна организация.
        Има и дамски кондоми, които представляват сляпо завършващ ръкав, който облицова влагалището с подсилени пръстени от всеки край. Женският презерватив се продава без рецепта в комплект с лубрикант, който трябва да се нанесе от вътрешната страна на презерватива, за да го предпази от скъсване.

        Предимства
                • нямат противопоказания за използване
                • осигуряват защита срещу полово-преносими инфекции и СПИН
                • не се изискват лекарска консултация
                • лесни за използване
                • помагат при преждевременно семеизпразване
                • за предпочитане при редки полови контакти

        Недостатъци
                • може да се скъса по време на половия акт
                • при поставянето му се прекъсва половата игра
                • намаляват до известна степен чувствителността

Диафрагми

        Диафрагмата е мек купол, изработен от тънка гума. Долният му ръб е задебелен и гъвкав. Тя се поставя върху маточната шийка, като е за предпочитане да се използват в комбинация със спермицид на водна основа. Диафрагмите имат различна форма и размер – според размера на шийката на матката. Изборът на подходящи размер се подпомага от акушер-гинеколог или акушерка.

        Предимства
                • предпазват от рак на маточната шийка
                • не носи рискове за здравето
                • може да се поставя във време, удобно за жената, преди сексуалния контакт

        Недостатъци
                • трудни за употреба, необходима е предварителна тренировка
                • необходим е спермицид
                • неголяма ефективност
                • обострят хронични инфекции на пикочните пътища
                • при промяна в теглото е необходимо да се коригира размера
                • може да доведе до разраняване на влагалищната стена

Спермициди

        Това са химични вещества, които убиват сперматозоидите. Те са под форамата на кремове, желета, глобули, пянообразуващи таблетки. Те се поставят най-малко 10-15 минути преди половия контакт по начин, описан в съответната търговска форма. Действието им продължава около 1 час. Ако в това време не се осъществи контактът или той се повтори, необходимо е отново поставяне на спермицида.
        Добре е да се избягва самостоятелното приложение на спермицидите поради ниската им ефективност.

         ІV. МЕТОДИ НА ПЕРИОДИЧНОТО ВЪЗДЪРЖАНИЕ

        Принцип на действие:
        Това са естествени методи на контрацепция, тъй като при тях не се употребяват допълнителни средства, процедури и медикаменти. Жената следи всеки ден своята базална температура, промяната в цервикалния секрет и други белези на отделянето та яйцеклетката (овулация). Това й показва, че е в т. нар. фертилни дни (с възможност за забременяване) и трябва да не прави секс или да използва бариерни методи (презервативи или диафрагми) за предпазване от забременяване. Основават се на факта, че яйцеклетката може да бъде оплодена 12-24 часа след като е отделена. Сперматозоидите могат да запазят своята оплодителна способност 4 дни в цервикалния канал.

        Ефективност: 65 – 80%.

        Предимства
                • липса на странични ефекти
                • неизползване на медикаменти
                • придобиването на допълнителни знания за физиологията на възпроизводството
                • разпределяне на отговорността за семейното планиране между двамата партньори

        Недостатъци
                • ниска обща ефективност
                • необходимо е пълно сътрудничество на партньорите
                • периодите на половото въздържание могат да причинят съпружески конфликти и психически затруднения
                • необходима е продължителна предварителна подготовка
                • трудно приложим при жени с нередовен цикъл
                • не предпазват от полово-преносими инфекции

        Най-често използваният метод на периодичното въздържание е прекъснатия полов акт (прекъснат коитус).

        Принцип на действие:
        Това е естествен метод на контрацепция, при който членът се изважда от влагалището преди настъпване на семеизпразването (еякулацията).

        Ефективност: 37-70%; смята се, че методът е неприложим при 50% от мъжете, поради невъзможност за контрол над еякулацията.

        Предимства
                • няма странични ефекти
                • лесен и достъпен за всички
                • не изисква професионално наблюдение
                • безплатен
                • “не може да бъде забравен”

        Недостатъци
                • малко ефективен
                • води до сексуална неудовлетвореност и невроза
                • не предпазва от полово преносими болести
                • не е подходящ за млади мъже и такива с преждевременна еякулация
                • зависи изцяло от мъжа

         V. СТЕРИЛИЗАЦИЯ

        Принцип на действие:
        Стерилизацията бива мъжка и женска. Изразява се в прекъсване/завързване на семепроводите при мъжа и маточните тръби при жената.

        Женска стерилизация - тя оказва контрацептивно действие посредством прекъсване/връзване на маточните тръби, или чрез оперативно отстраняване на матката. Методът е изключително ефективен и освен това не налага грижи, т.е. веднъж извършена, процедурата решава окончателно проблема с предпазването от забременяване.

        Най-новият метод на постоянна женска стерилизация е системата Essure - способ, при който в маточните тръби се поставя малко устройство, което играе роля на механична бариера и не позволява достигането на яйцеклетката от сперматозоидите. Недостатък на метода обаче е честото неправилно поставяне на малките устройства в маточните тръби при първата интервенция.

        Мъжка стерилизация (вазектомия) - състои се в на прекъсване/връзване семепроводите. Благодарение на нея се блокира трайно пътя на сперматозоидите, съдържащи се в спермата. Операцията може да се проведе под местна анестезия в амбулаторни условия. Необходимо е обаче съпружеската двойка или самият мъж да знаят, че макар и хирургията да е способна след стерилизция да върне проходимостта на семепроводите, често сперматозоидите губят способността за оплождане по естествен начин. Колкото повече време е минало след стерилизацията, толкова по-малко са шансовете у мъжа да запази фертилността (способността за оплождане).

        Ефективност: това е най-ефективният метод (99-100%), но в повечето случаи необратим.

        Предимства
                • постига се с еднократна процедура
                • сравнително безопасен и евтин метод
                • не изисква редовни посещения при лекар

        Недостатъци
                • загубване на детеродната способност
                • хирургическа намеса
                • употреба на анестезия

         VІ. СПЕШНА КОНТРАЦЕПЦИЯ

        Принцип на действие:
        Това са основно хормонални препарати, които се използват след необезопасен секс; при неправилна употреба или проблем с контрацептива (скъсване или неправилна употреба на презерватива, изместване или ранно изваждане на диафрагмата, провален прекъснат коитус, изпадане на спиралата и други) и когато жената е била жертва на сексуално насилие.
        Таблетките за контрацепция след секс спират отделянето на яйцеклетката от яйчниците, възпрепятстват оплождането на вече отделената такава и й пречат да се закрепи в стената на матката. Те се взимат до 72 часа след случката и ефективността им е по-голяма колкото по-рано се вземат. Такова средство в момента е контрацептивът Escapelle, който съдържа близък до произвеждания в яйчниците естествен хормон левоноргестрел. Escapelle съдържа само едно хапче, което не прекъсва бременността, т. е. нямат абортивен ефект, а пречи на зачеването.

        Спешната контрацепция не е подходяща за използване ежемесечно и не предпазва от болести, предавани по полов път!

        До 5 денонощия след необезопасения полов акт може да се постави и вътрематочна спирала, съдържаща хормони.

В изграждането на личността имат важно значение училището, приятелската среда и редица други фактори, но решаваща е ролята на семейството. Какво могат да направят родителите, за да предпазят децата си, прочетете тук.

Употреба на тютюн и COVID-19

Тютюнът и свързаните с него тактики за привличане на по-млади поколения

Из “Тютюнопушенето: глобалната заплаха”

Здравните предупреждения срещу тютюнопушенето

Отказване от тютюнопушене

Пасивно тютюнопушене

Тютюнопушене, бременност, поколение

Тютюнопушене и ракови заболявания

Бездимните цигари

Какво представлява алкохолът?

        От праисторически времена хората са произвеждали алкохолни напитки, най-често от жито и плодови сокове, по-рядко от мед или мляко и са получавали питиета, подобни на вино и бира, медовина и кумис, приготвени от ферментирало мляко. Алкохолът бил възвеличаван като “дух на виното” или като вода на живота (Aqua vitae). Но с развитието на медецнската наука се натрупват доказателства за негативното му влияние върху човешкия организъм.

Причини за употребата на алкохол

        Повечето млади хора опитват алкохолни напитки в твърде ранна възраст. Нерядко тези експерименти стават под въздействието на по-възрастен член на семейството. Малко по-късно (около 14-15-годишна възраст) започват т. нар. предумишлено пиене - в компанията на връстници.
        Факторите, които оказват влияние върху употребата на алкохол са многобройни, променливи и твърде често взаимно зависими. Едни от най-често срещаните причини за употребата на алкохол са: любопитството, родителската употреба и позитивно отношение към алкохола, конфликтите в семейството, натиска от връстници и/или употребата от връстници, семейното и социално-икономическото състояние, цената и достъпността на алкохола, въздействието от страна на медиите, рекламата и други.

Въздействия на алкохола

        Хората реагират различно на едно и също количество алкохол в зависимост от различни фактори - емоционално състояние, физическо и социално обкръжение, и други.
        Алкохолът въздейства върху всички органи и системи на човека:

Нервна система

        Хроничната злоупотреба с алкохол засяга в най-голяма степен нервната система и води до:
                - намаляване (атрофия) на мозъчната тъкан на главния и малкия мозък, в резултат на което се нарушават интелектуалните способности, равновесието и спомените;
                - увреждане на всички периферни нерви, най-често на ръцете и на краката;
                - развитие на други заболявания: епилепсия, бактериални възпаления на мозъчната ципа (менингити) и инсулти;
                - нарушаване на някои от функциите на мозъка:
                        √ будуване – характеризира се с повишена активност, бъбривост и възможност за насилствени действия;
                        √ внимание – нарушават се концентрацията и двигателните реакции, след което човек може да изпадне в дълбок сън;
                        √ памет – уврежда се кратковременната памет (човек не е в състояние да си припомни определен отрязък от време), като е възможно да се стигне до тотална загуба на паметта;
                        √ сетивност – влошава се способността за виждане и чуване; намаляват се възприятията за мирис и болка;
                        √ настроение – настроението се променя от възбуда и еуфория до депресия, раздразнителност и загуба на задръжки.

Други органи и системи

                - дихателна система – употребата на малки количества алкохол могат да стимулират дишането, а по-големите водят до неговото влошаване и дори до спирането му;
                - сърдечно-съдова система – редовното консумиране на големи количества алкохол уврежда функцията на сърдечния мускул – сърдечната дейност се учестява, а кръвното налягане се повишава;
                - храносмилателна система – злоупотребата с алкохол може да увреди:
                        √ лигавицата на храносмилателните пътища (устна кухина, хранопровод и стомах) и да доведе до развитие на гастрит и язви на стомаха и дванадесетопръстника, а също така да увеличи риска от появата на злокачествени заболявания;
                        √ функцията и структурата на черния дроб, в резултат на което се развиват хепатити, цироза, рак и други заболявания.
                - ендокринна система – алкохолът предизвиква смущения във функцията на щитовидната, околощитовидните, надбъбречните и половите жлези. Поради увреждания на тестисите намалява производството на сперматозоиди и мъжки полови хормони, вследствие на което се понижават либидото и потентността;
? костна система – алкохолът забавя образуването на клетките, изграждащи костната тъкан, в резултат на което намалява нейната плътност (остеопороза) и се увеличава честотата на костните счупвания.

“Митовете” за алкохола:

        Много от предписваните въздействия на алкохолните напитки върху човека са илюзорни:
                - илюзорно е усещането за загряване след консумацията на алкохол. В действителност кожата се зачервява, но това се дължи на разширяване на кръвоносните и съдове – т. е. температурата на тялото не се повишава. Това обяснява честите простуди и измръзвания при хора, употребили алкохол;
                - погрешно е схващането, че алкохолът утолява жаждата и глада:
                        √ под негово влияние изпотяването и уринирането се увеличават, което води до обезводняване на организма и жажда;
                        √ при прекомерна консумация той покрива до 50% от енергийните нужди, поради което гладът се притъпява. В резултат на това приемът на ценните хранителни вещества (белтъчини, витамини и минерали) намалява и се стига до недохранване и понижаване на защитните сили на човека.
                - измамно е усещането, че алкохолът стимулира сексуалния живот. Истината е, че малки дози алкохол стимулират желанието за секс, но с увеличаване на консумацията на алкохолни напитки, сексуалната мощ спада.

        Младите хора имат по-малка поносимост към алкохола поради своите анатомо-физиологични особености – черният им дроб трудно разгражда алкохола, поради което при тях отравянията са по-чести.
        Също така, употребата на алкохол влияе върху съзряването на човека и личностното му развитие, т. е. върху възможностите му да се справя с конфликтите, да управлява живота си и да се чувства свободен. Затова е изключително опасно младият човек, чиято личност още не е изградена да използва вещества, в т. ч. и алкохол, които променят неговата устойчивост към бъдещо развитие на зависимости.

Към родителите:

        За да предпазите своите деца:
                - наливайте у дома си чаша алкохол само при хубав повод или на празнична семейна трапеза;
                - не давайте пример, че може да се пие от мъка, депресия, яд, самота или от ... сутринта;
                - не учете погрешно децата си, че алкохолът решава проблеми. Това означава да изкривите представата им за реалния живот.
                - не сядайте никога зад волана след консумация на алкохол, тъй като децата копират поведението на своите родители!

ДЕСЕТ ПРИЧИНИ В ПОЛЗА НА КОЛОЕЗДЕНЕТО

        Забързаното и динамично ежедневие на хората в големите градове е основна причина за повишаване на мобилността на човека.
        През последните години броят на автомобилите и нивото на трафика значително се увеличават. Увеличават се и негативните ефекти, свързани с тях за околната среда и човешкото здраве. Автомобилният транспорт има положително влияние върху социалната и икономическа дейност на хората, но и негативно влияние върху здравето и качеството на живота.
        Как хората определят своето мобилно поведение? Основните критерии са: влияние върху околната среда и здравето, скорост на придвижване, безопасност, разходи.
        Една от алтернативите на автомобилния транспорт е велосипедът. Нека ги сравним по посочените критерии:

        1.Шумово замърсяване
        Шумът е един от най-агресивните и разпространени видове замърсяване на околната среда. Той може да навреди на физиологичното и психично здраве на човека, причинявайки раздразнение, агресия, високо кръвно налягане, стрес, загуба на слух и други вреди. Най-често срещаният източник на шумово замърсяване в градската среда са автомобилите, които значително влошават акустичната обстановка в големите градове.

        Велосипедът е едно от добрите решения за намаляване на градския шум, защото е абсолютно безшумен транспорт!

        2.Замърсяване на атмосферния въздух
        Автотранспортът замърсява атмосферния въздух чрез изгорелите газове, които съдържат серен диоксид, азотен диоксид, оловен оксид, въглероден оксид, общ прах и фини прахови частици. Всички те са опасни за здравето на човека и влияят негативно най-вече на дихателната и сърдечно-съдовата системи. Освен това въглеродният диоксид се натрупва в атмосферата и води до общо затопляне на планетата (парников ефект).
        Велосипедът не замърсява въздуха. С нулевите си емисии велосипедите са идеалните "екологични" превозни средства.

        3.Енергийна ефективност
        Безконтролното използване на природните ресурси е предпоставка за възникване на сериозни екологични проблеми. Това е причина цените на енергийните носители (и особено на петрола) да растат, а добивите да намаляват. Транспортът, в т. ч. и автомобилният е най-бързо развиващия се сектор от икономиката по показателя енергийно потребление, поради което трябва да се търсят решения за подобряване на енергийната му ефективност.
        Велосипедният транспорт е с най-висока енергийна ефективност в сравнение с всеки друг транспорт, включително и автомобилния, защото на практика не използва никакви горива или други природни ресурси. Ако по-често го използваме, ще запазим останалия на планетата петрол за следващите поколения, вместо да го наливаме в резервоара на автомобилите и да се придвижваме по най-разхищаващия начин.

        4.Ресурси, енергоемкост и екологичност на производството на автомобили и велосипеди
        Въздействието на автомобила върху околната среда не се свежда само до изгорените емисии, а обхваща и материалите, производството, разходите след края на живота му, основани на големината и теглото на машината. В това отношение производството на един автомобил е изключително скъпо, енергоемко и причинява големи замърсявания на околната среда. Например, само при производството на една кола (изкопаване и транспортиране на природни ресурси, крайно производство на автомобила) в околната среда се отделят стотици милиони кубически метра замърсен въздух.
        Велосипедът тежи едва 12-15 кг и малка част от детайлите му са енергоемки, поради което замърсяването на околната среда при производството му е значително по-малко.

        5.Площите за паркиране – основен проблем за големите градове
        Ограничените площи за паркиране на автомобили са основен проблем на градската среда, поради което най-безотговорно се паркират моторни превозни средства по озеленените площи, по тротоарите, по уличните платнa. Това затруднява свободното движение на пешеходците и останалите участници в движението и особено на хора с увреждания, в инвалидни колички, майки с детски колички. Увеличаването на площите за паркиране е свързано с големи разходи и обикновено е за сметка на паркове, зелени площи, детски площадки и междублокови пространства.
        Едно от предимствата на велосипеда е, че се нуждае от минимална площ за паркиране, гъвкав е и лесно се обслужва. Друго предимство е, че разходите за строежа на велопаркинги и велоалеи са значително по-ниски в сравнение с тези за автомобили.

        6.Безопасност на пътя
        Най-съществените проблеми, свързани с безопасността при движение с автомобилен транспорт са превишена скорост, пренебрегване на обезопасителното оборудване (колани и каски), технически неизправни превозни средства, ниско ниво на безопасност на пътната мрежа и уязвими участници в движението. Фактите: хиляди смъртни случаи годишно у нас, причинени от автомобилни катастрофи; финансови щети, възлизащи приблизително на 2% от брутния вътрешен продукт.
        Велосипедите са по-безопасния транспорт, защото не могат да развиват високи скорости и лесно се поддържат в добро техническо състояние. Освен това шофьорите са толерантни към велосипедистите, защото последните са по-уязвимите участници в движението, още повече, че у нас няма изградена инфраструктура (велоалеи, отделени от пътното платно). Не трябва да се забравя, че спазването на правилата за движение по пътищата и безопасното оборудване е задължително за всички участници на пътя!

        7.Бързина
        Бързината обикновено е сочена като най-голямото предимство на автомобила, поради възможността му да развива по-високи скорости, но не и в пренаселените градове.
        Велеисипедът предлага по-бърз начин за придивжване. Дори скромно оборудван велосипедист, може без проблем да изпреварва автомобилите, автобусите и тролеите. С велосипеда не се губи време, обикаляйки в търсене на място за паркиране и обикновено може да се паркира съвсем близо до целта на пътуването.

        8.Ползи за здравето
        Ежедневното използване на автомобила води до понижаване на двигателната активност, която е предпоставка за възникване на редица хронични заболявания – сърдечно-съдови (хипертония, исхемична болест на сърцето), затлъстяване, диабет тип 2, остеопороза и други.
        Карането на колело е вид спорт и повишава двигателната активност. Колоезденето е полезно за сърдечната дейност, предпазва от затлъстяване, високо кръвно налягане и захарен диабет. Подобрява физическата сила и координацията, предотвратява развитието на разширени вени и укрепва мускулатурата на краката, ръцете и гърба.

        9.Шофиране и стрес
        Шофирането на автомобил в усилен трафик и попадането в задръствания предизвикват стрес сред участниците в движението.
        Колоезденето намалява стреса и риска от депресия. При колоезденето организмът произвежда химичното вещество серотонин, което подобрява настроението. Физическото натоварване при каране на колело е един от начините човек да забрави проблемите и да преоцени приоритетите си.

        10.Колоезденето е просто УДОВОЛСТВИЕ!

        Начинът на придвижване е въпрос на осведоменост, отношение и обща култура за отделния човек.

Велосипедът срещу автомобила: направи своя избор.
Избери по-добрата алтернатива за теб и твоя град!

ДВИЖЕТЕ СЕ ЗА ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ!
"Животът изисква движение" Аристотел

        Съществуват безспорни доказателства за вредното влияние на обездвижването върху здравето, трудоспособността и дълголетието на човека. Ниската физическа активност е един от основните рискови фактори за развитие на хроничните неинфекциозни болести – сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, затлъстяване, болести на нервната система и други.

Защо трябва да сте физически активни? Защото редовните физически упражнения:

        • повишават самочувствието, подобряват настроението и намаляват стреса, подобряват производителността на труда;
        • поддържат костите, ставите и мускулите в добро състояние, тъй като подобряват обмяната на веществата и повишават устойчивостта на организма;
        • оказват благоприятно въздействие върху стойностите на кръвното налягане, телесното тегло и серумния холестерол;
        • допринасят за нормализиране на нивата на глюкозата в кръвта;
        • подобряват функционалната годност на организма, което е особено важно за старите хора, за да живеят пълноценно без чужда помощ;
        • намаляват риска от остеопороза при лицата, които от ранна детска възраст са се занимавали с физически упражнения, защото имат по-масивна и по-малко чуплива костна система;
        • повишават костната плътност и намаляват риска от счупвания при жените, които преди менопауза за повече от една година са били физически активни;
        • намаляват риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания (два пъти) при физически активните хора в сравнение с този при лицата, неупражняващи физическа активност.

Какъв вид физическа активност може да изберете?

        Вие трябва да изберете такъв вид физическа активност, която ви доставя удоволствие. Редуването на различни видове физическа активност може да увеличи удоволствието, както и да подкрепи Вашите усилия. За да изберете програма с упражнения, която най-точно отговаря на Вашите потребности, имайте предвид следните фактори:
        • Вашето здраве и физически възможности 
        • Вашите предпочитания – лесно ли общувате с други хора или предпочитате повече да сте сам
        • Вашата предварителна тренираност
        • Необходимата екипировка и помещение
        • Сезонова приспособимост
        • Видът на физическите упражнения

Предлагаме на Вашето внимание следните видове физически упражнения:

Аеробни упражнения

        Аеробните упражнения са продължителни и ритмични, които включват големи групи мускули – туризъм, бързо ходене, бягане, плуване, тенис и други. Аеробните упражнения разширяват обема на белите дробове и засилват кръвообращението, способстват за доброто функциониране на сърцето, повишават имунитета, улесняват храносмилането, поддържат ставите подвижни, нормализират телесното тегло и повдигат настроението.

Силови упражнения

        Силовите упражнения тренират отделни мускули или мускулни групи. Те се правят със или без тежести. Към тях се отнасят: гимнастиката; вдигането на гирички или използването на тренажор във фитнес зала; продължителното напрягане на мускулите при гребане или колоездене (те също са и аеробни упражнения). Работата върху мускулите облекчава болките в кръста и в ставите, повишава плътността на костите, редуцира теглото, допринася за по-добра подвижност и баланс, намалява риска от мускулни травми.

Упражнения за разтягане

        Упражненията за разтягане включват различни гимнастични упражнения, които подобряват гъвкавостта и ежедневната жизненост на опорно-двигателния апарат. При тях мускулите се разтягат максимално, като едновременно с това се увеличава и еластичността им. Чрез упражненията за разтягане Вие ще подготвите мускулите си за аеробна или силова тренировка, ще предотвратите или облекчите мускулната треска след това, ще намалите риска от контузии и ще се предпазите от болки в гърба, както и от евентуални травми, вследствие на пренатоварване.

        За да са ефективни трите вида упражнения, те трябва да се изпълняват редовно поне 5 пъти седмично по 30 минути, независимо дали се правят наведнъж или на части от по 5-10 минути.

        Доказано е, че повечето хора могат значително да подобрят своето здраве, като ходят пеша по един час всеки ден.

Практически съвети:

        ◊ Проверявайте периодично пулса си по време на физическите упражнения
        ◊ Не допускайте пулса Ви да надвишава максималната граница за средна интензивност, съответстваща на Вашата възраст (виж таблицата по-долу)
        ◊ Използвайте следното практическо правило за измерване на пулса: Ако можете да разговаряте, докато тренирате, Вие не сте се пренатоварили; а ако можете да пеете - добре е да повишите физическата си активност.

        За възрасти, различни от посочените в таблицата, МЧСС може да се определи по формулата – 220 минус възрастта в години.
        Упражнения, които ускоряват пулса до стойности равни на 55-70% от максималните за Вас нива се класифицират като средно интензивни, а тези, които го ускоряват над тези стойности, се смятат за силно интензивни.
        При повечето хора редовните тренировки със средна интензивност напълно задоволяват потребностите на организма им.
        Упражненията с висока интензивност са подходящи за атлети, занимаващи се професионално със спорт, и за тези, които желаят да постигнат спортна форма над средното равнище, но не и за хора, които не са тренирали.

За да практикувате физкултура без риск за здравето, Вие трябва да:

        • Избирате упражнения с подходяща за Вас интензивност
        • Не надхвърляте препоръчителната за възрастта Ви честота на пулса
        • Загрявате и разпускате в продължение на 10 минути преди и след занятието
        • Правите бавно упражненията за разтягане
        • Познавате инструкциите за използване на тренажори и други фитнес уреди
        • Получите съвет от Вашия лекар, ако досега не сте се занимавали с физически упражнения, ако в момента страдате от заболяване или болки в гърба, ако сте бременна или не се чувствате добре след натоварванията
        • Потърсите компетентна помощ от лекар или физиотерапевт, ако получите спортна травма.

ТЕСТ за измерване на Вашата физическа активност

        1. Колко често правите физически упражнения?
                а) четири пъти седмично
                б) два-три пъти седмично
                в) един път седмично
                г) по малко от един път седмично

        2. Колко минути средно на ден ходите пеша?
                а) повече от 60 минути
                б) между 30-60 минути
                в) по-малко от 30 минути
                г) не ходите пеша

        3. Когато ходите на работа или когато излизате извън дома:
                а) обикновено вървите пеша или карате велосипед
                б) част от пътя вървите пеша или карате велосипед
                в) понякога вървите пеша или карате велосипед
                г) на работа винаги ходите с обществения транспорт или с кола

        4. Ако трябва да изберете да се качите по стълбите или с асансьора:
                а) винаги се качвате по стълбите
                б) качвате се по стълбите, с изключение на случаите, когато имате голям багаж
                в) понякога се качвате по стълбите
                г) винаги използвате асансьора

        5. През почивните дни:
                а) няколко часа работите по къщата или в градината
                б) обикновено цял ден сте в движение, но не се захващате с никакъв физически труд
                в) правите по няколко кратки разходки
                г) по-голямата част от почивните дни четете книга, гледате телевизия или седите пред компютъра

        Отговори: а) – 4 точки; б) – 3 точки; в) – 2 точки; г) – 1 точка
        Резултати: Ако Вие сте събрали:
                √ 18-20 точки: Вие сте много активни физически и сте в добра форма.
                √ 12-17 точки: Активни сте в достатъчна степен и подхождате разумно, за да запазите физическата си форма.
                √ 8-12 точки: Трябва да се занимавате с повече физически упражнения
                √ По-малко от 8 точки: Вие сте лениви и пасивни. Физическите упражнения са крайно необходими за вас.

        Не забравяйте:
        Физическата активност може да Ви помогне да се чувствате по-добре!
        Физическата активност може да Ви помогне да изглеждате по-добре!
        Физическата активност може да Ви помогне да бъдете по-здрави!

ВИДОВЕ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ

        Упражнението е съставна част на физическата активност, определяно като планирано, структурирано и повтарящо се движение на тялото, извършвано за подобряване или поддържане на един или повече компоненти на физическата форма.

        Аеробни упражнения

        Аеробните упражнения са продължителни и ритмични, които включват големи групи мускули – туризъм, бързо ходене, бягане, плуване, тенис и други. Аеробните упражнения разширяват обема на белите дробове и засилват кръвообращението, способстват за доброто функциониране на сърцето, повишават имунитета, улесняват храносмилането, поддържат ставите подвижни, нормализират телесното тегло и повдигат настроението.

        Силови упражнения

        Силовите упражнения тренират отделни мускули или мускулни групи. Те се правят със или без тежести. Към тях се отнасят: гимнастиката; вдигането на гирички или използването на тренажор във фитнес зала; продължителното напрягане на мускулите при гребане или колоездене (те също са и аеробни упражнения). Работата върху мускулите облекчава болките в кръста и в ставите, повишава плътността на костите, редуцира теглото, допринася за по-добра подвижност и баланс, намалява риска от мускулни травми.

        Упражнения за разтягане

        Упражненията за разтягане включват различни гимнастични упражнения, които подобряват гъвкавостта и ежедневната жизненост на опорно-двигателния апарат. При тях мускулите се разтягат максимално, като едновременно с това се увеличава и еластичността им. Упражненията за разтягане подготвят мускулите за аеробна или силова тренировка, предотвратяват или облекчават мускулната треска след това, намалят риска от контузии, предпазват от болки в гърба, както и от евентуални травми, вследствие на пренатоварване.

ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ

        Най-общо физическата активност се определя като всяко движение на тялото, извършвано от скелетната мускулатура, което води до разход на енергия, превишаващ този в покой.
        Ниска физическа активност - практикуване на умерена физическа активност по-малко от 30 минути дневно или активност, която повишава обмяната до 2 - 3 пъти в сравнение с основната.
        Физическата активност с умерена интензивност води до малко по-учестено дишане, леко ускорение на пулса и чувство на затопляне. Обмяната на веществата се повишава от 3 до 6 пъти в сравнение с основната. Например: бързо ходене (скорост около 5 км в час), работа в градината (косене с електрическа косачка, прибиране на реколта), тежка домакинска работа, миене на колата, бавно изкачване на стълби, каране на велосипед (около 17 км в час), умерено плуване, лека аеробика, разхождане на домашен любимец, преместване на тежести под 20 кг и други.
        Физическата активност с висока интензивност се проявява с учестен пулс, задъхване и изпотяване. Обмяната на веществата се повишава най-малко 6 пъти в сравнение с основната. Например: бягане, интензивна аеробика, танци, каране на велосипед (над 17 км в час), косене с ръчна коса, копаене, бързо изкачване на стълби, бързо плуване, активни спортове и игри (футбол, баскетбол), преместване на тежести над 20 кг и други.
        За да укрепва и подобрява здравето, физическата активност трябва да бъде с умерена или висока интензивност.

ГЛОБАЛНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ ЗА ЗДРАВЕ НА СЗО

Препоръчителна физическа активност за деца и юноши между 5 и 17 години

        За укрепване на дихателната и сърдечносъдовата система, натрупване на оптимална костна маса и намаляване на риска от инфекциозни заболявания се препоръчва:
        • ежедневна двигателна активност най-малко 60 минути дневно, като аеробната активност е водеща част от физическото натоварване;
        • най-малко три пъти седмично извършване на дейности с висока интензивност, както и такива, които заздравяват мускулите и костите.
        Физическата активност за деца и юноши включва играене на игри, спортуване, придвижване пеша, домашни задължения, участие в часовете по физическото възпитание или други планирани занимания, свързани със семейството, училището и обществените мероприятия.

Препоръчителна физическа активност за възрастни между 18 и 64 години

        За подобряване на състоянието на дихателната и сърдечносъдовата системи, и на костното здраве, както и за намаляване на риска от развитие на хронични неинфекциозни болести и депресия се препоръчва:
        • Общата извършена физическа активност от хората между 18 и 64 годишна възраст за една седмица да бъде минимум 150 минути умерена или 75 минути високоинтензивна, или еквивалентна комбинация между двете. По този начин, за да се поддържа адекватно ниво на физическа активност са необходими само 30 минути на ден, 5 пъти в седмицата.
        • Аеробната физическа активност да бъде разделена на интервали продължаващи не по-малко от 10 минути;
        • От два до три пъти седмично да се практикува двигателна активност за мускулна сила и издръжливост;
        • Честотата и интензивността на натоварванията да бъдат съобразени с нивото на предшестваща активност и тренираност на индивида, като нарастват постепенно с 10 % на седмица.
        При възрастните между 18 и 64 години, физическата активност включва активни дейности в свободното време, придвижване (ходене или каране на колело), работна дейност, домашни задължения, играене на игри, практикуване на спорт или планирани занимания, свързани с ежедневието и семейството или участие в обществени мероприятия.

Препоръчителна физическа активност за възрастни от 65 години и нагоре:

        За подобряване на състоянието на организма, както и за намаляване на риска от развитие на хронични неинфекциозни болести, депресия, познавателни нарушения и профилактика на фрактурите се препоръчва:
        • Възрастните хора над 65 години да се занимават не по-малко от 150 минути седмично с аеробни дейности с умерен интензитет или минимум 75 високо-интензивна аеробна физическа активност. Възможна е и еквивалентна комбинация от двете.
        • Аеробната физическа активност да бъде разделена на интервали продължаващи по 10 минути.
        • Два или повече дни в седмицата да извършват упражнения за мускулна сила и издръжливост, включващи основните мускулни групи.
        • Хората с ограничена подвижност на възраст над 65 години да упражняват най-малко три пъти седмично упражнения за подобряване на равновесието и координацията на движенията с оглед на предотвратяване на падания и фрактури.
        • Възрастните и болни хора със съпътстващи заболявания или функционални ограничения да прилагат (след консултация с лекуващия лекар) индивидуална програма за двигателна активност, съобразена с възможностите им.
        Физическата активност при възрастните над 65 години включва извършването на активности в свободното време, придвижване (ходене или каране на колело), работна дейност (ако лицето все още е работоспособно), домашни задължения, играене на игри, спортни занимания или планирани ежедневни занимания, свързани със семейството или участие в обществени мероприятия.
Източник: „Ръководство за добра практика на медицинските специалисти за повишаване на физическата активност на населението” на Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи - 2015 г.

ПИРАМИДА НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ

Достатъчно ли е да ходим два пъти седмично на басейн, за да сме във форма?

Може ли изкачването по стълбите да се смята за истинско упражнение?

Всъщност колко е точната доза физическа активност, за да стопим погълнатите калории?

          Отговорите на тези и на много други въпроси дава Пирамидата на физическата активност. Тя е създадена с цел да ни научи да поддържаме формата си, като същевременно се предпазваме от повишено кръвно налягане, инфаркт, диабет, остеопороза и други хронични незаразни заболявания.
          Пирамидата е разделена на четири етажа. Всеки етаж предлага набор от физически дейности. Колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по-трудни стават упражненията, но пък и по-малко време трябва да отделяме за тях.

          Ако не сме спортували и водим заседнал начин на живот се препоръчва да започнем с дейностите в основата на пирамидата. Това раздвижване е по силите на всеки и точно за това е ефикасно: да вървим пеша, да се качваме по стълби, вместо да използваме асансьора, да водим на разходка куче ... Това трябва да правим ВСЕКИ ДЕН. Просто, приятно и полезно!

          Повече усилия изискват дейностите от втория етаж. Той е за тези от нас, които все пак понякога намираме време за спорт. Тук се препоръчва да комбинираме упражненията в зависимост от заетостта, физическата подготовка и личните предпочитания. Имаме избор: туризъм в планината, плуване, каране на велосипед, бърз вървеж, ски-бягане, пързаляне с кънки. И по-забавни спортове като футбол, баскетбол, тенис или танци. Ако 3-5 дни през седмицата отделяме само 30-45 минути за някое от тези занимания, ще вдишваме по-дълбоко и ще осигурим доброто състояние на сърдечно-съдовата си система.

          На третия етаж на пирамидата са по-интензивните упражнения, които трябва да правим само 2-3 пъти седмично: аеробика, йога, вдигане на тежести – за да развием сила и гъвкавост. А защо не и работа на открито – например градинарство?
          За тези от нас, които поначало са спортни натури и редовно намират време за спорт, е по-добре да комбинират дейности от цялата пирамида, за да могат да ги редуват, без да се отегчат.

          Важно е да стоим далеч от върха – там са изброени “ЗАБРАНЕНИТЕ НЕЩА”. Най-забраненото е да се заседяваме. Не бива да стоим повече от половин час без прекъсване пред телевизора, пред компютъра, на бюрото ... Как да стане това, като имаме толкова много работа? Просто ставаме, раздвижваме се и ... сядаме пак.

          Ценността на тази пирамида е, че всеки може да я нагоди към своя вкус и начин на живот. Винаги трябва да започваме от основата на пирамидата и да преминаваме към следващото ниво, едва след достигане на определена физическа форма. Но главното е да се разделим веднъж завинаги със заседналия живот. Достатъчни са и малко движения, но да се правят редовно!
          Когато мускулите ни са във форма, изглеждаме по-добре. Това е важно и за здравето и за самочувствието ни. Ако се движим достатъчно, съдържанието на холестерола се понижава, излишните мазнини се стопяват, обмяната на веществата и умствената дейност се подобряват, паметта се запазва.

ТАКА ЧЕ, НАПРЕД ПО ПИРАМИДАТА!

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФАКТОРИТЕ НА РИСКА ЗА ХРОНИЧНИ НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2007
РЕЗУЛТАТИ ЗА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО

          През 2007 година, в рамките на програма СИНДИ, се реализира третото епидемиологично изследване CINDI Health Monitoring за разпространението на факторите на риска за хроничните незаразни болести сред населението в град Велико Търново. С проучването са обхванати общо 1574 души, от които 756 мъже (48,03%) и 818 жени (51,97%), разпределени в четири групи във възрастовия интервал 25 - 64 години. Изследването установи следните по-съществени резултати във връзка с двигателната активност на населението:

          1. Ходене пеша през последната седмица пред проучването

          Почти всички анкетирани лица – 98,2% са ходили пеша през последната седмица 10 и повече минути дневно: от тях с най-голям дял са тези, които са ходили пеша всеки ден – 87,4% (89,3% от мъжете и 85,6% от жените). На второ място са ходилите от 4 до 5 дни в седмицата – 7,4% (8,9% от жените и 5,8% от мъжете).
          Приблизително две трети от запитаните – 65,2% съобщават, че са ходили пеша средно дневно повече от 60 минути, като относителният дял на мъжете и жените е почти еднакъв (съответно 66,4% и 64,1%).
          По-малко от половината от анкетираните лица – 44,5% ходят пеша или с велосипед до местоработата си, като това се случва по-често при жените отколкото при мъжете (55,0% срещу 33,1%). Почти със същия относителен дял (42,5%) са тези, които ходят на работа с кола, като мъжете са почти два пъти повече от жените (57,0% срещу 29,1%). Повече от 1 час дневно ходят пеша или карат велосипед до местоработата си само 7,5% от анкетираните – 6,1% от мъжете и 8,9% от жените.

          2. Енергични физически натоварвания на анкетираните през последната седмица преди проучването

          Около две трети от анкетираните лица не са имали дни с енергични и умерени физически натоварвания през последната седмица – съответно 72,3% и 64,7%. Приблизително една трета от анкетираните лица са извършвали такива - 27,7% (енергична) и 35,3% (умерена), като с най-голям дял са лицата, извършвали физически усилия 2 – 3 дни в седмицата (11,6% - енергични и 13,1% - умерени).
          Повече от половината от извършвалите енергични и умерени физически натоварвания имали среднодневна продължителност на тези натоварвания повече от 60 - съответно 52,3% и 56,4%.

          3. “Заседнал” начин на живот
          Повече от 5 часа средно на ден прекарват в седене 48,7% от анкетираните лица, а от 3 до 5 часа - 42,2%.

          4. Физическа активност през свободното време
          Почти всички анкетирани лица - 97,2% практикуват физически упражнения през свободното си време, водещи до задъхване и изпотяване, макар и с различна честота. Ежеседмично, с различна честота, правят физически упражнения 18,5% от анкетираните, като относителният им дял се увеличава в сравнение с 2002 година, когато са били 15,7%.

          5. Физическа активност по време на работа
          Работата приблизително на всеки втори от анкетираните лица – 49,0%, е предимно седяща или свързана с много лека физическа активност; на всеки трети (29,5%) - лека, свързана предимно с ходене, а на всеки пети (19,0%) – с вдигане или носене на леки товари. Тежък физически труд извършват само 2,5% от анкетираните, като почти всичките са мъже (5,0%). Жените по-често от мъжете упражняват дейност с много лека физическа активност (съответно 55,9% срещу 41,7%), докато в останалите случаи ситуацията е обратна.

          6. Съвети за промяна на физическата активност на анкетираните лица
          Почти всички анкетирани лица не са получавали през последната година съвети да променят физическа си активност, съответно от: лекар - 95,2; друг здравен персонал – 99,3%; членове на семейството – 95,4% и други хора – 98,0%.

          В сравнение с резултатите от изследването CINDI Health Monitor 2002 година се установяват следните положителни промени в двигателната активност на населението:

          • Нараства чувствително относителният дял на ходещите всеки ден пеша - от 70,7% на 85,6% от анкетираните лица, като при мъжете увеличението е малко по-голямо (от 71,4% на 87,0%) в сравнение с това при жените (от 70,0% на 84,6%).
          • Нараства относителният дял на лицата ходили пеша средно дневно 60 и повече минути (от 59,6% на 65,2%), повече при мъжете (от 58,2% на 66,4%) отколкото при жените (от 61,3% на 64,1%).

          • Нараства делът на лицата, които ежеседмично извършват физически упражнения през свободното време с различна честота - от 15,7% на 18,5%.

          На фона на положителните промени в поведението на населението се установяват и редица неблагоприятни резултати:
          • Намалява от 38,4% на 35,3% делът на лицата, извършвали умерени физически натоварвания през седмицата и от 42,5% на 27,7% на тези, извършвали енергични физически натоварвания.
          • Запазва се високият относителният дял на анкетираните, които прекарват в седене над 5 часа дневно – съответно 49,8% през 2002 година и 48,7% през 2007 година.

Мили деца,
спазвайте следните правила за безопасно движение на пътя:

  • Движете се по вътрешната част на тротоара, колкото се може по-далеч от платното за движение.

• Движете се плътно вляво по улици без тротоар и срещу движението на насрещните автомобили.

• Преминавайте по пешеходната пътека с внимание, макар да имате предимство.

• Пресичайте само на зелена светлина на светофара, като отново се огледате в двете посоки.

   • Когато пресичате – първо се огледайте наляво, после надясно и по средата на улицата пак наляво.

• Никога не пресичайте улицата тичайки, между паркирани коли и пред спрял на спирка автобус.

• При натоварено кръстовище, помолете по-възрастен от вас човек да преминете с него.

• Не преминавайте пред и зад спряло превозно средство, защото нямате видимост.

• Не играйте около спрели и паркирали автомобили.

• Не играйте на пътното платно и по кръстовищата, а на определените за това места.

    
• Не излизайте внезапно на уличното платно.

• Помнете, че на пътя има агресивни водачи на пътни превозни средства, които застрашават вашата сигурност.

• Не излизайте на улицата с велосипед преди да сте сигурни, че е изправен (звънец, спирачки, фар отпред и светлоотразител отзад) и го управлявате отлично.

• Карайте велосипед на разрешените за това места.

• Винаги носете предпазна каска, когато карате велосипед.

• Когато управлявате вашия велосипед трябва да знаете, че е опасно да се движите успоредно с друг велосипедист и близо до моторно превозно средство и да се държите за него. Движете се плътно в дясно на платното за движение и подавайте сигнал с ръка преди да завиете или спрете.

    
   Вслушвайте се в съветите на вашите родители, когато ви разясняват основните правила за движение по пътя.
   Вярвайте им! Те най-много от всички желаят да опазят
   вашия живот и здраве!

КАК ДА ОПАЗИМ ДЕЦАТА НА ПЪТЯ

        Скъпи родители,
        Децата са активни участници в движението и отговорност за тяхната безопасност на улицата носим всички ние - родители, учители и водачи.

    
За да опазим живота на децата на пътя Вие трябва да спазвате следните основни правила:

• придружавайте задължително Вашето дете до училище, като му разяснявате постоянно правилата за движение на пешеходците, местата за пресичане на пътното платно и кръстовищата около училищата, значението на светлините на светофара;
• определете кой е най-краткият и безопасен маршрут, по който детето Ви може да ходи и да се прибира от училище. Провървете маршрута няколко пъти заедно с него, за да се убедите, че го е запомнило;
• контролирайте лично, дали детето спазва Вашите указания за пресичане и дали се движи по уговорения маршрут;
• обяснете на детето си, че не бива да пресича пред спрял на спирка автобус и зад паркиран на улицата автомобил;
• уговорете с детето си безопасно място, където да играе, след като си подготви уроците за следващия ден;
• използвайте времето на пътуванията, за да обяснявате нагледно това, което се вижда на пътното платно - пътните знаци, грешките и опасното поведение на възрастни и деца на улицата;
• използвайте първите дни на учебната година, за да припомните на детето си правилата за безопасно движение на пешеходците;
• убедете се, че преди детето Ви да излезе да кара велосипед или ролкови кънки, то е облечено с необходимите предпазни средства и към дрехите му има прикрепени светлоотразителни елементи.

Познаването на правилата по безопасност на движението все още не ги прави част от поведението на Вашето дете. То трябва да се научи да мисли, да действа и да взема решения като участник в движението, а това става с практически упражнения, най-добре под формата на игри или състезания с родителя (например - кой пръв ще забележи пешеходец в нарушение).

    Като водачи на пътни превозни средства Вие трябва:

• Да познавате и очаквате възможните реакции на децата, когато са на улицата или близо до нея;
• Да карате с безопасна скорост, за да не се стигне до опасна ситуация или пътна злополука;
• Да намалявате скоростта, когато на и край платното се намира дете;
• Да не возите малки деца на предната седалка.

 Не забравяйте, че децата са уязвими на пътя, просто защото са си деца. Те могат да знаят отлично пътните знаци, теорията на     безопасността, може да печелят конкурси по познаване правилата на движение, но в крайна сметка са подвластни на своята   детска   природа. Щом са увлечени в игра или оживен разговор с приятели, се втурват през платното, забравили, че трябва да се   оглеждат за приближаващи моторни средства. Играта напълно владее тяхното съзнание. Реакциите им са непредвидими и внезапни.

ДА БЪДЕМ РАЗУМНИ, ПРЕДВИДЛИВИ И ДА НАМАЛИМ СКОРОСТТА ..., ЗА ДА ЗАПАЗИМ ЖИВОТА!

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НИТРАТИТЕ

Нитратите са химични съединения - соли на азотната киселина, които се използват широко в селското стопанство (за наторяване с минерални торове); в хранително-вкусовата промишленост (като оцветители и консерванти); за производство на бои, лекарства, пластмаси, стъкло, експлозиви и други.
        Нитратите постъпват в човешкия организъм чрез питейната вода и хранителните продукти.
        Допустимото количество на нитрати в питейната вода е до 50 mg/l. В някои населени места водата за питейно-битови нужди може да съдържа значително количество нитрати (главно от оттичащите се води от обработваеми земеделски площи). Основни източници за замърсяване на водата с нитрати са: прекомерното или неправилно използване на органични и минерални торове в селското стопанство; отпадъчните води от бита, животновъдството и от предприятия за производство на азотни минерални торове, лекарства, пластмаси, стъкло, експлозиви.
        Нитратите са естествени съставки на растенията (постъпват в тях от почвата при наторяване) и основен източник на азот, необходим за растежа им. В узрелите зеленчуци и плодове се съдържа минимално количество нитрати. Количеството на нитрати в растенията е различно и зависи от някои фактори като: температура на растеж, слънчева светлина, влажност на почвата, ниво на азот в почвата.
        От хранителните продукти най-богати на нитрати са зеленчуците и консервираните меса (колбаси, пушени меса). Много по-малко до незначително е съдържанието им в млечните продукти и рибата. Някои растения имат способността да натрупват повече нитрати. Това са зеленчуците - маруля, пресен чесън, зелен лук, моркови, спанак, лапад, копър, червено цвекло, червени репички, тиквички, броколи и други. Те могат да бъдат опасни за здравето на човека само ако се консумират в много големи количества.

Вредни ли са нитратите?

        Нитратите сами по себе си не са токсични. Опасност за здравето на човека представляват веществата, които могат да се образуват от нитратите, попаднали в организма (преди или след поглъщането им с храна или вода) - нитрити и нитрозамини. Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта, в резултат на което се образува съединение, наречено метхемоглобин. Метхемоглобинът е неспособен да пренася кислорода до органите и тъканите, вследствие на което се развива състояние, известно като метхемоглобинемия, характеризираща се с посиняване на кожата и лигавиците (цианоза).
        Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди поглъщането им. Това превръщане може да стане при неправилно съхранение на хранителните продукти (висока температура и намалено съдържание на кислород в помещението) или по време на готвенето, най-вече при пържене.
        При ниска киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие.
        При постъпването в организма на големи дози нитрати, след 4 до 6 часа се появяват гадене, задух, диария, посиняване на кожата и видимите лигавици поради натрупването на високи количества метхемоглобин и недоокислена кръв. Едновременно с това се усеща обща слабост, замайване, понякога припадъци, болка в тила и сърцебиене.
        Използването в течение на дълго време на храна и вода с високо съдържание на нитрати води до развитие на алергия, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния апарат и нервната система. Нарушената обмяна на веществата може да стане причина за различни заболявания.
        Най-чувствителни към въздействието на нитратите са: кърмачетата до тримесечна възраст (поради ниска киселинност на стомашния сок и наличие на нитрат-преработваща бактерия в храносмилателния тракт); бременните жени (съществува риск от аборт при някои жени); малки деца с храносмилателни смущения и лица, претърпели тежки хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт.
        В райони, в които наред с наднорменото съдържание на нитрати, се наблюдава и дефицит на йод, подрастващите деца и ученици са изложени на по-голям риск от възникване на заболяването ендемична гуша (увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, вследствие на недостиг на йод във водата или храната).
        Нашата цивилизация все още не може да се откаже от използването на нитрати в селското стопанство и промишлеността. Това налага осъществяването на непрекъснат и стриктен контрол върху съдържанието на нитрати в хранителните продукти и питейната вода.
        Според Световната здравна организация безвредното количество нитрати за възрастен човек е 5 мг на килограм тегло на ден, като допустимото дневно количество е до 500 мг. Когато в организма на човека постъпят нитрати над тази пределно-допустима концентрация, те вече представляват потенциална за здравето опасност.
        

Какво може да направите, за да ограничите до минимум приемът на нитрати с питейната вода и хранителните продукти?

Ето някои практически съвети:

                • Консумирайте бутилирана минерална вода (ако живеете в населено място, в което питейната вода е с наднормено съдържание на нитрати).
                • Измивайте обилно зеленчуците и плодовете с течаща вода и четка, след което ги накиснете във вода. Така се губят около 10 -15% от нитратите.
                • Отстранявайте “най-нитратните” части на растенията: кочана и външните листа на зелето, корите и опашките на краставиците и тиквичките.
                • Ако краставиците, тиквичките и картофите имат жълти петна, не ги употребявайте – те съдържат прекалено много нитрати.
                • При варене на зеленчуците изливайте водата, в която са врели още докато е гореща. По този начин се унищожават от 40 до 80 % от нитратите. Ако я чакате да изстине заедно със зеленчуците, тогава част от нитратите ще се върне обратно в тях.
                • Избирайте зеленчуци със среден размер, тъй като най-често те имат минимално съдържание на нитрати (необичайно едрите зеленчуци често са резултат от използване на азотни торове).
                • Консумирайте зеленчуците с лимон, тъй като последният съдържа витамин С, който възпрепятства превръщането на нитратите в нитрити и образуването на нитрозамини.
                • Не претопляйте супи и ястия, защото така се увеличава концентрацията на нитрати в тях.
                • Не забравяйте, че нитратите и нитритите се използват в консервната промишленост. Ограничете консумацията на колбаси и пушени месни продукти до един път в седмицата.
                • Намалете или откажете цигарите - тютюнопушенето особено в млада възраст, допринася за развитието на ендемична гуша в районите, които имат недостиг на йод във водата и почвата.

Основното предназначение на жилището във всички времена е било да обезпечи защита на човека от различните атмосферни влияния. Оптималното съвременно жилище трябва да предостави психически и физиологически комфорт на човека, възстановяване на неговите умствени и физически способности.
        Доскоро се е смяташе, че негативната среда в жилището се формира основно за сметка на замърсяването на външната среда. В някаква степен това е вярно, но концентрацията на някои вещества като формалдехида, въглеродния оксид, азотните оксиди и други токсични вещества в дома превишават съответните концентрации във външния атмосферен въздух от 1,4 до 4 пъти. Това свидетелства за наличие на вътрешни източници на замърсяване. Факт е, че в строителството и при обзавеждането се използват малко изучени материали, които съдържат различни вредни химически примеси.

        ОСНОВНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ В ЖИЛИЩЕТО

        За много от вредните вещества в стайния въздух все още не са правени дългосрочни наблюдения, но е известно, че в домовете на хората съществуват над 100 химически вещества. Около 1/5 от тях се отнасят към много опасните вещества. Такива са веществата, отделяни от строителните материали, цигареният дим, продуктите на горенето, алергените (битова прах, плесени, гъбички, микрокърлежи), радонът и др.

        Формалдехид
        Все още малко се знае за ефектите, които предизвиква експозицията (излъчването) на ниски концентрации на органични вещества (включително и формалдехид), които се обичайни за домовете.
        Формалдехидът попада във въздуха от мебелите, изработени от дървесно-влакнести плочи (фазер) и дървесно-стърготинни плочи (талашит), нови или с повредени лакови покрития мебели. Замърсяването на стайния въздух с това вещество може да доведе до главоболие, гадене, дразнене на дихателните пътища, ракови образувания.

        Азбест
        Азбестът е много устойчив и почти неразложим влакнест минерален продукт и се използва широко в промишлените и строителните материали. Влакната му се освобождават при износване, разрушаване или ремонтиране на азбестсъдържащи материали, които проникват в човешкия организъм при вдишване. Азбестовите продукти не притежават акутна (остра) токсичност. Могат да предизвикат заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система – азбестоза, азбестобусловена плеврална фиброза, азбестови плеврити, белодробен карцином, злокачествени тумори на плеврата, перикарда, перитонеума.

        Продукти на горенето
        Отоплението на жилищата с печки на твърдо гориво (дърва и въглища) е съпроводено с отделяне на продукти на горенето – въглероден диоксид, въглероден оксид (при непълно изгаряне), азотен диоксид, серен диоксид и твърди частици. В зависимост от концентрацията им във въздуха и времето на въздействие посочените окиси могат да предизвикат главоболие, замайване, общо неразположение, кихане и кашляне, дразнещо действие върху очите, лигавиците, кожата и дихателните пътища. Високите концентрации на въглероден оксид могат да предизвикат отпадналост, силно главоболие, световъртеж, бучене в ушите, гадене, дори и коматозно състояние. При тежки отравяния със серен диоксид може да се наблюдават бронхоспазъм, остра обструкция на дихателните пътища и пневмония, белодробен оток.
        Някои от праховите частици, при отопление с твърдо гориво са по-големи и тъмни, видими с невъоръжено око, като сажди или дим, други са малки и се виждат само под електронен микроскоп. Попадайки в дихателната система след вдишване, те причиняват възпалителни процеси, създаващи дихателни проблеми. Фините частици достигат до алвеолите, където се задържат продължително време или, попадайки в кръвта, достигат до всички органи и системи.
        Използването на печки, използващи пропан-бутан за отопление или готвене е съпроводено с отделянето, както на окиси, така и на вода, а това повишава влажността на въздуха.

        Цигарен дим
        Цигареният дим съдържа над 4 800 химически съединения, като за 69 от тях е доказано, че причиняват ракови заболявания. Въздухът в затворени помещения се замърсява директно от т. н. “странична димна струя” при пушенето на цигари. От нея се отделят никотин, катрани, въглероден оксид, серен диоксид, кадмий, арсен, хром, нитрозамини, бензпирени, амоняк, формалдехид и други. Въздействието на тютюневия дим може да доведе до дразнене на очите и гърлото; главоболие и отпадналост; бронхити и пневмонии; астма; сърдечно-съдови проблеми; ракови заболявания.

        Алергени
        Най-известният алерген в домашни условия е битовата прах, а също и микрокърлежите (акари), съдържащи се в нея. Битовата прах може и сама да бъде алерген, но тя е и своеобразно депо за плесени, гъби, патогенни микроорганизми, химически вещества, чрез която те попадат без затруднения в дихателните органи.
        Най-новите изследвания доказват, че най-опасни алергени са акарите. Те живеят във влакната на меките подови настилки, одеалата, пердетата, възглавниците. Акарите не хапят, но постоянно изпускат фекален секрет и се размножават десетократно на всеки 28 дни. Хранят се с остатъците от мъртва човешка кожа. Всеки човек отделя 50 милиона частици мъртва епител на ден. Затова леглата са най-добрата жизнена среда за акарите. Над 2 000 000 микрокърлежа се приютяват в едно легло. Проблемът започва с вдишването на протеините от фекалиите на акарите и техните трупове. Те са достатъчно леки, за да се носят из въздуха, полепнали по финия прах, който вдишваме. В един грам домашен прах има над 250 000 сухи изпражнения и трупове на акари.
        Според някои изследвания акарите може да се окажат причина за повечето от случаите на възпаление на очите, алергична хрема, астма, алергични обриви и екзема.
        Нерядко причина за алергични реакции са и домашните любимци. Най-често хората развиват алергии към котките (най-малко 6 млн. души в света), а птиците са убежище за акарите.
        Не по-малко значение за алергичните реакции имат екскрементите (изпражненията) на хлебарките.
        Повишената влажност в жилището стимулира и размножаването на различни видове гъбички и плесени, които от своя страна водят до алергии и заболявания на дихателната система.
        Алергени са и различни химични вещества.

        ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА В ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ

        На базата на проведени хроматографски изследвания на въздуха в жилищни помещения са регистрирани следните основни източници на замърсяване:
                • строителни и облицовъчни материали – полимери, азбестоцименти и др.;
                • системата за вентилация и сметопровод;
                • битова прах;
                • продукти от жизнената дейност на хората и домашните животни, цигарен дим;
                • газови печки и уреди, печки на дърва и въглища, камини/огнища, свещи и благовония;
                • средства за почистване на дома, лакове, бои, лепила, аерозолни освежители и др.;
                • козметика (дезодоранти, одеколони), стайни растения;
                • приготвянето на храна;
                • стари вещи от кожи или възглавници с перушина
                • включени телевизори, монитори на компютри, климатици.

        РАДИАЦИОННА БЕЗОПАСНОСТ НА ЖИЛИЩАТА

        Радонът е радиоактивен газ и се продуцира (произвежда) при естественото разпадане на радиоактивните елементи торий и уран, които се срещат в повечето скали и почви. Тъй като радонът се разпада сам, той отделя атомни частици. Тези частици, носещи се във въздуха, който дишаме може да бъдат отложени в белия дроб. Енергията, свързвана с тези частици може да промени ДНК, което води до повишаване на риска от рак на белия дроб.
        В атмосферния въздух радонът обикновено не представлява риск за здравето, защото там той е разреден. Радонът обаче може да достигне до опасни нива вътре в жилищата. Най-високи нива се срещат в сутерените и приземните етажи. В новите сгради радонът може да проникне през пукнатините или порите на бетонните подове и стени или през отвори в основите, местата на свързване на стените с основите или хлабавини около тръбите. Тъй като радонът постъпва от почвата, познаването на геологията на района може да помогне за предвиждане на потенциалното повишаване на нивата на радон в стайния въздух.

        МИКРОКЛИМАТ В ЖИЛИЩНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ

        Елементите на микроклимата в помещенията са температурата и влажността на въздуха, както и скоростта му на движение в помещението. Те са много важни, тъй като могат да отслабват или да усилват действието на други фактори.
        В съответствие с действащите норми, температурата в жилищните помещения трябва да бъде между 20 Со и 22 Со, а относителната влажност в границите 30-60%. За човека е вредна както ниската, така и повишената влажност на въздуха, но повечето хора предпочитат сухия и прохладен въздух.
        Голямо значение за човешкото здраве има също йонният състав на стайния въздух, т.е. баланса на позитивните и негативни йони. Отрицателните йони оказват много по-силно въздействие върху човека, отколкото положителните. Те нормализират кръвното налягане, особено при повишено умствено и физическо натоварване, благоприятстват на хората със сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните пътища. Ако във въздуха преобладават положителните йони, човек усеща "недостатък на кислород", умора, главоболие. Екраните на телевизорите и компютрите, климатиците, даже обикновените жизнени процеси на човека повишават концентрациите на положителните йони, нарушавайки още повече баланса.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ, ЗА ДА ПОДОБРИМ КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА В ЖИЛИЩНАТА СРЕДА

                • да използваме мебели и подови настилки от естествени материали
                • да проветряваме ежедневно
                • да почистваме с прахосмукачка и изпираме меките настилки (килими и мокети); одеала; пердета; покривки за маси, легла и други мебели
                • да почистваме с влажна кърпа праха от мебелите и твърдите подови настилки
                • да поддържаме оптимална температура
                • да отстраняваме своевременно течове и други източници на влага
                • да избягваме отоплението с твърди горива и газ пропан-бутан
                • да избягваме тютюнопушенето в закритите помещения

АТМОСФЕРНО, ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ И ВЛИЯНИЕ МУ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО

 В съвременните условия на живот здравето на човека зависи от околната среда в не по-малка степен, отколкото от заложената в него наследственост.
        В началото на 21 век, почти половината от населението на планетата живее в градовете. Градският начин на живот има неоспорими предимства, но и редица негативни последици, които на фона на характерните за съвременните хора обездвижване и небалансирано хранене са заплаха за здравословното им състояние.
        Основният източник на здравно-екологични проблеми в градската среда е автомобилният транспорт. Той е причина за:
        • замърсяване на атмосферния въздух;
        • нарастване на шума в населените места;
        • увеличаване на количеството отпадъци от стари и спрени от движение автомобили.
        Замърсяването на въздуха от превозните средства допринася за глобалното затопляне, което повишава значително рисковете от засушаване, наводнения, циклони и земетресения. Според очакванията, до 2010 година замърсяването с въглероден диоксид ще повиши средната температура на земята с 20С.

АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ

        Автотранспортът замърсява атмосферния въздух чрез:
        • изгорелите газове, които съдържат въглероден оксид, азотни окиси, въглеводороди и прах;
        • изпаренията на горивата при производството и транспортирането им, при зареждане на резервоарите на МПС на бензиностанциите, при разливането на препълнени цистерни.

Основни замърсители
Прах

        Автотранспортът е един от основните източници на замърсяване на въздуха с прах, което е предпоставка за:
        • по-често възникване на остри респираторни инфекции (ринити, фарингити, бронхити, бронхопневмонии) и заболявания на очите (конюнктивити и кератити);
        • усложняване и по-тежко протичане на хроничните болести на дихателната система (бронхиална астма, хроничен бронхит, белодробен емфизем) и на сърдечно-съдовите заболявания, което води до намаляване на продължителността на живота.

Серен диоксид

        Серният диоксид попада във въздуха като отпадък от изгарянето на горива с високо сярно съдържание (дизелово гориво, мазут).
        Серният диоксид има дразнещ ефект върху лигавицата на дихателната система. Най-чувствителни към атмосферното замърсяване със серен диоксид са децата и болните от бронхиална астма, хронични сърдечно-съдови и белодробни заболявания.

Въглероден оксид

        Въглеродният оскид е отпаден газ, който се получава при непълното изгаряне на горивата в автомобилите.
        При вдишване въглеродият оксид блокира транспорта на кислорода до мозъка, сърцето и други жизненоважни органи в човешкото тяло. Особено чувствителни към токсичното му действие са бременните жени, новородените, болните от анемия и хората с хронични заболявания на сърдечно-съдовата система.

Въглеводороди и други токсични замърсители
(летливи органични съединения)

        Въглеводородите и летливите органични съединения се отделят при непълното изгаряне на горивата, както и с изпаренията при дейности, свързани с презареждане (бензин) и боядисване (органични разтворители) на моторни превозни средства.
Въглеводородите са фотооксиданти, които:
                • имат дразнещо действие върху кожата и лигавицата на дихателната система и очите;
                • утежняват протичането на хроничните заболявания на дихателната система;
                • могат да причинят ракови заболявания.

        Известно е, че полицикличните ароматни въглеводороди и преди всичко

3-4 бензпиренът,

причиняват рак на белите дробове, особено при мъжете пушачи, работещи в големи промишлени предприятия. Доказано е, че:
        • при вдишването на замърсения въздух от автотранспорта в големия град, човек поема 3-4 пъти повече 3,4-бензпирен, отколкото при изпушването на 40 цигари дневно;
        • смъртността от рак на белия дроб е близо 9 пъти по-висока при живеещи в близост до автомагистрали, в сравнение с тази при жителите в отдалечен от магистралата район.

        Атмосферните замърсители, отделяни от автомобилите, в съчетание с интензивно слънчево греене, висока влажност на въздуха и липса на вятър образуват т. нар. фотохимичен смог (токсична мъгла) - често явление в големите градове. При фотохимичния смог се образуват многобройни (вторични) токсични вещества с окислително действие – фотооксиданти (азотни окиси, озон, водороден прекис, формалдехид, пероксиацетилнитрат, полициклични ароматни въглеводороди и други), които водят до:
        • алергични заболявания на очите, дихателните пътища и кожата;
        • остри и хронични болести на дихателната система;
        • повишена заболяемост и смъртност от хроничен бронхит, емфизем и рак на белия дроб;
        • намаляване на имунната защита на организма.

        За да дишаме по-чист въздух, бихме могли:

        • да се придвижваме по-често пеша или с велосипед;
        • да предпочитаме обществения трансопорт вместо личните си автомобили;
        • да използваме по-ненатоварени маршрути и да избягваме задръстванията в пиковите часове;
        • да избягваме да зареждаме колата си с гориво в горещите часове на деня;
        • да използваме висококачествени моторни масла и горива;
        • да поддържаме автомобила си в техническа изправност, което подобрява неговата икономичност и понижава консумацията на гориво.

ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ

        Един от основните източници на шум в градовете са транспортните средства.
        Понастоящем в големите градове на света, през деня уличният шум е с интензивност 65 – 85 дБ (А), а в градовете у нас – 65-75 дБ (А), като във върховите часове достига до 90 – 95 дБ (А). За сравнение интензивността на шума при тих разговор между двама души е 40 дБ (А), а на реактивен самолет на височина 100-200 метра - 115 дБ (А ).
        Високите нива на уличния шум водят до повишаване на шума в жилищата.
        Нормата за пределно допустимо ниво на шума в жилища, възприета в редица страни, както и в България е 30-35 дБ (А).
        Шумът в населените места е стресов фактор за организма и ефектът му е свързан със засягането на всички органи и системи; намалена работоспособност; преумора, вследствие на нарушени сън и отдих.

        Наднормените нива на шума от автотранспорта са предпоставка за:

        • развитие на неврози, язвена болест, артериална хипертония, сърдечно -съдови заболявания;
        • понижена имунна защита на организма.

        За да живеем по-спокойно в града, бихме могли:

        • да подменим шумния ауспух на автомобила си;
        • да настроим алармената инсталация на автомобила си да се самоизключва бързо, след като е задействана;
        • да не натискаме клаксона и да не форсираме двигателя без нужда;
        • да не усилваме прекалено звука на стереоуредбата в автомобила си.

ПРОУЧВАНЕ НА ЗНАНИЯ, ПОВЕДЕНИЕ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ СРЕД ВЪЗРАСТНО НАСЕЛЕНИЕ ОТ ГРАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО

        КРАТЪК АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
        Всяко домакинство годишно произвежда около един тон битови отпадъци. Приблизително половината от това количество може да се рециклира. Рециклирането на отпадъците води до по-ефективно използване на суровините, снижаване на енергийните разходи и не на последно място –ограничаване на вредното им въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Рециклирането заедно с намаляването и предотвратяването на образуване на отпадъци чрез многократно ползване на стоките са сред най-важните принципи на съвременно управление на отпадъците.
        В рамките на програма СИНДИ Регионална здравна инспекция – Велико Търново реализира социологическо проучване, с цел установяване на знанията, поведението и нагласите на възрастното население от Велико Търново относно събирането, изхвърлянето и обезвреждането на битовите отпадъци и свързаните с тях рискове за здравето и околната среда.
        С изследването бяха обхванати 91 души на възраст от 23 до 61 години, от които 71,4% са жени и 27,5% – мъже.

        РЕЗУЛТАТИ:
        I. ЗНАНИЯ ЗА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ
        Смесените битови отпадъци съдържат приблизително 1% опасни битови отпадъци – това са отпадъци от домакинства, чийто състав, количество и свойства замърсяват околната среда и създават риск за човешкото здраве и за които се прилагат по-строги изисквания при тяхното третиране.
        • Гражданите на Велико Търново са добре информирани, кои са опасните битови отпадъци – батерии, луминисцентни лампи (35,2%); бои, автомобилни консумативи и петролни продукти, домакински препарати и други (13,2%) и лекарства (2,2%). Те знаят, че основните източници на здравен риск при изхвърляне на батерии са съдържащите се в тях тежки метали (олово, живак, манган и др.) – 70,3% и киселини – 42,9%. Според великотърновци трите най-важни последствия от вредното въздействие на опасните битови отпадъци върху околната среда и човешкото здраве са: замърсяват почвата и водите – 80,22%; попаднали в околната среда някои от тях се разграждат хиляди години – 50,55% и причинят отравяния – 42,86%.
        • Почти три четвърти от анкетираните (73,6%) лица знаят съответствията между цветовете на контейнерите и видовете отпадъци, които трябва да бъдат изхвърлени в тях при разделното им събиране.
        • Повече от две трети (67,0%) от запитаните не знаят, че количеството на производствените отпадъци е най-голямо в сравнение с всички останали видове отпадъци.
        • Приблизително две трети от великотърновци нямат задълбочени познания за начините на обезвреждане и преработка на различните видове отпадъци; едва една трета (31,9%) са отговорили, че компостирането е най-подходящият метод за третиране на биоразградими отпадъци, а още по-малко – 13,2% знаят, че салфетките и тоалетната хартия не подлежат на повторно рециклиране и най-подходящо от екологична гледна точка е да се изхвърлят смесени с биоразградимите отпадъци за компостиране.
        • Почти всички анкетирани (80,2%) не знаят, че при проблем или за организиране на транспортирането на опасни битови отпадъци трябва да се обръщат към Общината, като отговорна за целта институция; още по-висок е относителният дял (90,1%) на тези, които не знаят къде на територията на нашата област или страна има завод за рециклиране на отпадъци.

        II. ПОВЕДЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪБИРАНЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ
        • Великотърновци са отговорни по отношение изхвърлянето на опасни битови отпадъци: почти половината от анкетираните – 46,2% се стараят да закупуват минималните количества, които са им необходими според случая и да ги оползотворяват без остатък в рамките на посочения срок на годност, а 14,3% ги складират в дома си (килери, мази, тавански помещения). Положителен резултат е, че никой от запитаните не изхвърля опасните битови отпадъци в канализацията, защото това може да предизвика замърсяване на съоръженията за пречистване на водите.
        • Макар още да не са си изградили екологични навици и поведение все пак почти половината великотърновци (46,2%) започват да мислят в тази посока и да се стараят поне понякога да събират разделно отпадъците си.
        • Огромното разнообразие на електрическите и електронни уреди и инструменти, изработени от различни материали и в различна комбинация, прави трудно въвеждането на унифицирани правила за събирането, транспортирането, оползотворяването или обезвреждането им. На територията на страната вече функционират заводи за рециклиране на бяла и черна техника. Създадена е система за връщане и събиране на тези отпадъци, като в нея са включени и търговците на съответните стоки. Приблизително една пета (22,0%) от великотърновците се възползват от системата и предават уредите си в магазините за техника, половината (51,7%) спазват един от основните принципи при управлението на отпадъците – многократна употреба на стоките – и подаряват електроуредите си на хора, които могат да ги ремонтират и да ги ползват и за в бъдеще, но за съжаление 20,9% ги изхвърлят в/до контейнера за смесени отпадъци.
        • Изборът на голяма част от анкетираните, при закупуване на стоки и продукти за бита, вече се основава и на екологични критерии: 39,5% от запитаните ползват полиетиленови торбички за многократна употреба, а 27,5% – текстилни, хартиени и други екологични; 47,3% винаги предпочитат продуктите им да са в екологична опаковка (стъклена, хартиена) или без опаковка; почти една четвърт (24,2%) заявяват, че всички крушки в дома им са енергоспестяващи, а повече от половината (57,1%) са започнали да подменят електрическите уреди и крушки в дома си с енергоспестяващи такива.
        • Информираността на великотърновци за възможностите за разделно събиране на опасни битови отпадъци е база за формиране на отговорно екологично поведение. Почти всички анкетирани лица са информирани, че в Община Велико Търново са поставени съдове за разделно събиране на батерии. За съжаление почти две трети от запитаните (62,6%) не знаят и не са се интересували къде в близост до тяхното жилище или в града като цяло има такива, а 57,1% изхвърлят батериите си заедно с останалите битови отпадъци за депониране.
        • Наличието на опасни вещества в отпадъците от строителни и ремонтни дейности (азбест, олово и други тежки метали, въглеводороди, бои, лепила), макар и в минимални количества, налага предприемането на специални мерки при тяхното управление. Огромното количество на този вид отпадъци затруднява и оскъпява тяхното транспортиране и цялостно управление. Повече от половината (51,7%) от анкетираните лица обаче изхвърлят строителни си отпадъци в контейнерите за смесени битови отпадъци, а 11,0% – на нерегламентирани сметища извън града/селото.
        • Фармацевтичните продукти с изтекъл срок на годност са потенциално опасни продукти, защото при смесване с останалите битови отпадъци не могат да се предвидят възможните химически реакции или да се гарантира, че с инфилтрацията в почвата и водата няма да се разпространят токсични вещества. Те в никакъв случай не трябва да се изливат и в канализацията, защото могат да повлияят на съоръженията за пречистване на отпадни води. Българското законодателство не е регламентирало този проблем, макар и да има вече разработени проекти. При така съществуващите условия повече от половината (55,0%) от запитаните изхвърлят остатъка от лекарствата си в контейнера за смесени отпадъци.
        • Почти една трета (30,8%) от анкетираните лица смятат, че информацията за проблемите на околната среда в региона не е достатъчна и се налага сами да търсят такава (от интернет и съответните институции).
        • Смесеното изхвърляне на отпадъците в общ контейнер ги прави негодни за рециклиране. Дори един неволно изхвърлен битов отпадък в контейнер за разделно събиране води до замърсяване и невъзможност за преработка на всички останали отпадъци в съответния съд. В Община Велико Търново е въведена система за разделно събиране на отпадъците от 2006/2007 година. За съжаление едва 16,5% от великотърновци събират разделно отпадъците си. Повече от половината (57,1%) анкетирани имат скептично отношението към разделното събиране на битовите отпадъци – те подкрепят идеята, но смятат, че тези отпадъци не се рециклират, а 20,9% все още не са си изградили навици и се затрудняват да събират по този начин отпадъците.

        III. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОКОЛНАТА СРЕДА
        • Почти всички граждани на Велико Търново (82,4%) са единодушни, че всички ние носим споделена отговорност при решаване на екологичните проблеми.
        • Великотърновци (73,7%) са отговорни родители, а опазването на околната среда приемат за ценност, която трябва да бъде предадена на поколенията, затова помагат на децата си да формират навици за опазване на околната среда.
        • Такса „Смет”, може би поради не малката си стойност, обикновено се приема доста противоречиво от гражданите на Велико Търново и страната. Почти всички запитани лица (81,3%) са единодушни, че базата за изчисляване на таксата не трябва да бъде квадратурата на жилището (както е по сега действащото законодателство), а количеството на отпадъците, което зависи от броя на живеещите в домакинството.

        ИЗВОДИ:
        Проучването установява, както положителни, така и неблагоприятни резултати по отношение на знанията, нагласите и поведението на възрастното население от Велико Търново към битовите отпадъци. Почти всички запитани граждани са единодушни, че всички ние носим споделена отговорност при решаване на екологичните проблеми, но на практика те са критични, повече към отговорните институции, отколкото към себе си. В същото време голяма част от тях не са склонни да променят навиците си – не знаят и не се интересуват къде в близост до дома им има контейнери за батерии, затрудняват се (а може би и не желаят) да събират разделно отпадъците, не биха променили навиците си при закупуване на стоки и продукти за бита, замърсяват околната среда със строителни отпадъци.
        Противоречивите резултати от изследването налагат реализиране на дейности за повишаване на информираността на населението и за изграждане на навици и поведение, насочени към опазване на околната среда и човешкото здраве.

ПОЛЗА, РИСК И ЗАЩИТА ОТ СЛЪНЧЕВАТА UV РАДИАЦИЯ

        Лятото е сезон за почивка и забавления. На море, на планина, на басейн или даже в парка или на село не трябва да се забравя, че слънцето освен, че създава условия и настроение за приятно изкарване на почивката, крие сериозен риск за здравето.
        В малки количества ултравиолетовата слънчева радиация е полезна за синтеза на витамин Д в кожата и за лекуване на някои болести, като рахит, псориазис и екзема, което се осъществява под лекарско наблюдение. Ползата от лечението, съпоставена с рисковете от UV радиацията е въпрос на преценка на лекаря. Продължителното излагане на UV радиация може да доведе до временни и хронични здравни проблеми с кожата, очите и имунната система.
        По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяка година в света се регистрират между два и три милиона случаи на доброкачествен рак на кожата и около 132 000 случая - на злокачествен. Между 12 и 15 милиона души са загубили зрението си, вследствие на катаракта, която в 20% от тези случаи е в резултат на прекомерно излагане на слънце.

        КАКВО Е УЛТРАВИОЛЕТОВА РАДИАЦИЯ?

        Слънчевите емисии включват светлина, топлина и ултравиолетова радиация, която е нейонизираща радиация в електромагнитния спектър. При преминаване през атмосферата 90% от ултравиолетовата радиация се абсорбира от озоновия слой. Нивата на ултравиолетова радиация на земната повърхност зависят от: годишното и часово време през деня, географската ширина, надморската височина, облачността и нивата на озона, които варират през годината. Стандартизираната система за измерване на ултравиолетова радиация се нарича ултравиолетов индекс.

        КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА UV ИНДЕКС?

        Глобалният слънчев UV индекс характеризира нивото на слънчевата UV радиация на повърхността на земята. Неговите стойности започват от нула и с увеличаването им нараства вероятността за вреда върху кожата и очите и намалява времето, необходимо за появата й. Нивата на UV радиацията и стойностите на нейния индекс варират в рамките на деня. При определяне на UV индекса, се подчертава най-високата стойност за деня, реализираща се в 4-часов период около пладне. В зависимост от географското местоположение и сезона, този период е между 12:00 и 14:00 часа.
        В България информация за UV индекс може да се намери заедно с прогнозата за времето в някои от медиите и в интернет.

        Дори за хора с много чувствителна и светла кожа рискът от краткотрайни и дълготрайни вреди от UV радиация при стойности на UV индекса <=3 е минимален и при нормални обстоятелства предпазни мерки не са необходими. Защита от слънцето е необходима при стойности на UV индекс над 3 и е задължителна при стойности над 8 и повече.

        ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ UV РАДИАЦИЯ

КОЖА

        • стареене на кожата;
        • еритема или зачервяване на кожата (изгаряне);
        • дегенеративни промени на клетките, фиброзните тъкани и кръвните телца на кожата (лунички, невуси, кафяви петна и други);
        • доброкачествен рак на кожата (базоцелуларен и спиноцелуларен);
        • злокачествен рак на кожата, за който главните рискови фактори са големият брой нетипични невуси (бенки) при светлокожите нации, типа на кожата (светли хора, със сини очи, червена или светла коса), периодично и често излагане на слънчева UV радиация и географската ширина.

ОЧИ

        • възпалителни реакции, сравними със слънчевото изгаряне на много чувствителна кожа (фотокератози и фотоконюнктивити);
        • катаракта (основен причинител на слепота), главният рисков фактор за която е UV радиация.

ИМУННА СИСТЕМА

        • намаляване на защитните функции на организма, вследствие на продължителен престой на UV радиация и следователно увеличаване на риска от вирусни, бактериални, паразитни или гъбични инфекции;
        • намаляване на ефективността на ваксините;
        • употребата на имуннопотискащи лекарства, съчетана с продължително излагане на UV радиация, увеличава рискът от поява на спиноцелуларен карцином.

        ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ СЛЪНЦЕТО:

         Намаляване на престоя на слънце по време на обедните часове.
         Използване на сенници – естествени, чадъри, тенти и други.
         Ползване на защитаващо облекло.
         Ползване на шапка с широка периферия, която защитава очите, лицето и врата.
         Защита на очите, чрез очила със странични панели, предпазващи очите и отстрани.
         Използване на широкоспектърно тоалетно мляко със слънцезащитен фактор (СЗФ) над 15 за откритите части на тялото. Използването на защитно тоалетно мляко не означава удължаване на престоя на слънце, а намаляване на здравния риск по време на престоя.
         Използването на някои лекарства, парфюми и дезодоранти може да направи кожата по-чувствителна и да доведе до сериозни слънчеви изгаряния. Необходимо е съвет от лекар.
         Ограничаване на ползването на солариуми.
         Защитата на бебета и малки деца е от особено голямо значение.

Материалът е изработен по „Глобален слънчев UV индекс. Практически наръчник” на Световна Здравна Организация, Световна Метеорологична Организация, Програма за Околна Среда на ООН и Международна Комисия за Защита от Нейонизираща Радиация.

Издава: РЗИ – Велико Търново