ТУБЕРКУЛОЗА

        НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ. СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО. ПРОФИЛАКТИКА

        Туберкулозата е една от най-древните болести, познати на човечеството. Днес, заболяването е проблем не само за бедните страни, но и за почти всички развити държави от Европа и САЩ. Всяка година заболяването е причина за смъртта на около 2 милиона души в света.
        Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно белите дробове. Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и други).

        ПРИЧИНИТЕЛ НА БОЛЕСТТА

        Причинител на болестта е туберкулоз-ният бактерий.
Той се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозният бактерий издържа до 3 г. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни на директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути.

        ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ

         Най-чест източник на болестта са болните хора от туберкулоза, които отделят туберкулозните бактерии с храчките;

         Друг път на заразяване е от болни от туберкулоза животни (главно едър рогат добитък) и техните продукти.

        НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ

        Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренесе и чрез праха по стаите и улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни.

        Заразяване е възможно и по хранителен път - чрез консумация на мляко и/или месо, от болни крави при недостатъчна температурна обработка.

        СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

         Кашлица – тя може да продължи месеци, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна и мъчителна;
         Храчене – болните отделят храчки, понякога примесени с кръв;
         Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време.
         Температура – болните имат слабо повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци), като е възможно заболяването да протече и без температура;

         Изпотяване – то е обилно, особено нощно време;
         Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;
         Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
         Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта;
         Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно – в около 15% от случаите. При възрастни хора тя често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване.

        РИСКОВИ ФАКТОРИ, КОИТО БЛАГОПРИЯТСТВАТ ЗАРАЗЯВАНЕТО С ТУБЕРКУЛОЗА

         Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;
         Пребиваване продължително време в затворени помещения;
         Пушене и злоупотреба с алкохол;
         Съпътстващи заболявания като: хронични неспецифични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии и др.); диабет; язвена болест на стомаха; психични заболявания; алергични състояния и други;
         Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата;
         Намалени съпротивителни възможности на организма като: прекарани инфекции (морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния и др.); непълноценно хранене и особено дефицит на белтъчини в храната; хиповитаминози; нехигиенични условия на труд и бит; някои физиологични състояния, при които са намалени защитните сили на организма (пубертет, кърмене, бременност и други);
         Носителство на вируса на СПИН.

        ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

         Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от по-горе изброените симптоми на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции;
         Отказване от тютюнопушене и злоупотреба с алкохол;
         Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); добра лична и обществена хигиена;
         Водене на здравословен начин на живот;
         Консумация само на хранителни продукти (месо и мляко), преминали здравен контрол;

         Имунизация с ваксината БЦЖ Важно средство за предпазване от туберкулоза е прилагането на БЦЖ-ваксина.
Ваксината е задължителна съобразно Имунизационния календар на Република България. Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на детето - поставя до 48-ия час след раждането на бебето. Новородените се имунизират в родилния дом, преди изписването им. На 7-месечна възраст се прави проверка за постваксинален белег. Децата без белег се изследват с проба на Манту и при отрицателна реакция се имунизират отново. На 7 и 11 години се извършва реимунизация против туберкулоза след проверка с проба на Манту. При отрицателна реакция са извършва ваксинация с БЦЖ.

        Не бива да се забравя, че туберкулозата е лечима болест, особено при ранното й откриване!

          През 1993 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява туберкулозата за световен здравен проблем, който се нуждае от спешни мерки за действие. Според СЗО болестта се разпространява със заплашителни темпове, като всяка секунда се заразява по един човек. Туберкулозата убива повече млади и възрастни хора от което и да е друго инфекциозно заболяване и е водещата причина за смъртността сред жените. Всяка година милиона души умират от нея, като повече от 75% тях са хора на възраст между 15 и 54 години – икономически най-активната част от населението. Около една трета от хората по света, приблизително 2 милиарда души, са носители на туберкулозната бактерия. Счита се, че повечето от тях – в 90% от случаите, няма да развият заболяването през живота си. Но дали тази закономерност се запазва в контекста на епидемията от СПИН по света.
          Вирусът на СПИН (ХИВ) силно отслабва имунната система и прави хората значително по-податливи към заразяване и развитие на туберкулоза.
          Той се размножава в белите кръвни клетки (Т – лимфоцити) и по този начин ги унищожава. Тези клетки имат решаваща роля за правилното функциониране на имунната система, която предпазва човешкия организъм от различни заболявания, причинени от микроорганизми, както и от развитието на туморни процеси.
          Броят на Т – лимфоцитите при хората със СПИН значително намалява и имунната им система силно отслабва. В резултат на това се появяват различни инфекции или туморни заболявания, които не се срещат или се срещат рядко у здравите лица. Тези инфекции се наричат опортюнистични, като най-често срещаната от тях е туберкулозата.
          Туберкулозата е заразно заболяване, което се предава основно по въздушно-капков път. Източник на инфекцията са заразените хора, които отделят бактерии при кихане, кашляне и говор. При болните от СПИН туберкулозата се проявява най-често с тежко възпаление на белите дробове, с температура, обилно нощно изпотяване, кашлица, загуба на тегло.
          С напредване на имунната недостатъчност протичането на туберкулозата при болните от СПИН се усложнява, като в белите дробове могат да се образуват кухини, наречени каверни. В каверните се съдържат милиони бактерии, които могат да преминат в кръвта, а оттам и в много други органи – най-често в лимфните възли на белите дробове и в областта на шията; в мозъка; сърцето; костите; червата; бъбреците и кожата.
          Лечението на туберкулозата при болни със СПИН може да продължи с месеци, докато настъпи подобрение или излекуване. За лечението на туберкулозата се използват съвременни противотуберкулозни медикаменти, които се прилагат в различни комбинации в зависимост от състоянието на пациентите.
          Туберкулозата е водещата причина за заболеваемостта и смъртността сред хората, инфектирани с ХИВ. Затова е необходимо болните от СПИН лица да се изследват за туберкулоза и своевременно да се лекуват. Лечението на туберкулозата удължава живота на хората, болни от СПИН. Нерядко обаче се наблюдават случаи на резистентна туберкулоза. Това означава, че причинителят е станал устойчив (резистентен) на прилаганите медикаменти, което е сериозен проблем за болните от СПИН.
          Инжекционната употреба на наркотици е един от основните канали за разпространението на ХИВ, хепатити В и С, и сифилис. В световен мащаб повече от 13 милиона души употребяват инжекционно наркотици и техният брой, особено този на младите хора, се увеличава, както и броят на страните, в които се регистрират практики на инжектиране на наркотици. Счита се, че инжекционната употреба на наркотици е отговорна за поне 10% от новите случаи на ХИВ инфекция по света.
          Предаването на ХИВ чрез инжектиране на наркотици засяга не само употребяващите наркотици, а също и много по-широк кръг хора, които не употребяват и никога не са употребявали инжекционно наркотици - чрез предаването на вируса по полов път и от майка на бебе. Епидемията от ХИВ сред инжекционно употребяващите наркотици се разраства и много бързо, тъй като вирусът на СПИН-а навлиза директно в кръвния поток и може да допринесе за 40% увеличаване на общия брой на инфектираните хора, дори и останалите канали за предаване на вируса да са овладени.
Проучванията в областта и натрупаният опит потвърждават, че епидемията от ХИВ сред хората, употребяващи инжекционно наркотици може да бъде предотвратена, овладяна и ходът u може да бъдат обърнат при условие, че се приложи пакет от всеобхватни дейности и услуги в областта на превенцията и грижите за ХИВ в контекста на зачитане на човешките права.
          Този пакет дейности и услуги трябва да обхваща предлагане на пълен набор от възможности за лечение, включително поддържащо лечение, интервенции в областта на намаляване на щетите, доброволно консултиране и изследване за ХИВ, превенция на предаването на ХИВ по полов път, достъп до първична здравна помощ и достъп до антиретровирусно лечение.