A- A+

ПРОГРАМА СИНДИ – ДЕТСКА КОМПОНЕНТА “ЗДРАВИ ДЕЦА В ЗДРАВИ СЕМЕЙСТВА”

        Началото на детската компонента на програма СИНДИ – „Здрави деца в здрави семейства” беше поставено в зона Велико Търново през 2008 година, след утвърждаването й от Великотърновския общински съвет като програма на Общината за подобряване на здравето на децата и учениците и намаляване на риска от преждевременно развитие на хронични неинфекциозни болести сред тях (септември 2007 г.).
        През 2009 година екипът на СИНДИ планира и реализира дейности по промоция на здраве и профилактика на болестите в рамките на програмата, съгласно нейните цели. Дейностите по детската компонента бяха насочени към ограничаване на факторите на риска за здравето на подрастващите деца и ученици, свързани с начина на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска двигателна активност, наркомании и употреба на алкохол, и други); биологичните фактори на риска за хроничните незаразни болести - повишено кръвно налягане и затлъстяване; факторите на околната среда и профилактиката на пътнотранспортния травматизъм.

        ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

        Стратегическа цел:
        Подобряване на здравето на децата и намаляване на риска от преждевременно развитие на хронични неинфекциозни болести (ХНБ).

        Основна цел:
        Намаляване на нивото на главните фактори на риска за здравето на децата: поведенчески, биологични, фактори на училищната среда и други, чрез здравословни промени в начина на живот и своевременно лечение на възникнали заболявания.




Сравнителен анализ

на резултатите от изследванията за носителство на основните фактори на риска за здравето
на учениците на възраст от 14 до 18 години във Велико Търново (2004 г., 2009 г., 1014 г.)
в рамките на програма „Здрави деца в здрави семейства” – община Велико Търново

        Сравнителният анализ на резултатите от проведените изследвания показва, че са настъпили благоприятни промени в поведението за здраве на великотърновските ученици, свързани с:
          • Хранителните навици – повишена консумация на пресни плодове и пресни зеленчуци, млечни продукти, пилешко месо, варива, друг хляб (пълнозърнест) и намалена – на маргарин, пържени картофи и чипс, тестени изделия, шоколади, бонбони и сладкарски изделия, студени безалкохолни напитки, захар (с чая, кафето и млякото);
          • Физическата активност – увеличен дял на учениците, които упражняват физическа активност и трайна тенденция на нарастване (почти два пъти) на делът на учениците, които спортуват ежедневно;
          • Тютюнопушенето – намаляване на разпространението на тютюнопушенето във всички възрасти, на редовните пушачи (почти два пъти) и на учениците, изложени на тютюнев дим вкъщи или на обществени места;
          • Употребата на алкохол – увеличават се учениците, които не употребяват алкохол; над три пъти намалява ежедневната консумация на бира, която е била най-висока в сравнение с останалите видове алкохол;
          • Здравните знания, умения и навици за здравословен начин на живот – учениците са по-добре информирани за принципите и практиките на здравословния начин на живот; за влиянието на храненето, тютюнопушенето, физическата активност и употребата на алкохол върху здравето на човека;
          • Самооценката на здравето – трайно нараства делът на учениците, които оценяват здравето си като много добро и добро и намаляване на делът на тези, които оценяват здравето си като задоволително и лошо;
          • Училищната среда – материалната база, хигиената и храненето в училище са оценени от учениците като по-добри;
          • Безопасност при пътуване в автомобил – увеличава се делът на учениците, които винаги ползват предпазен колан при пътуване в автомобил, повече от два пъти в сравнение с 2004 г. и намалява (почти пет пъти) делът на тези, които никога не използват.
        Но в същото време се наблюдават и редица негативни тенденции и резултати.
        Чувствително нараства (почти три пъти) делът на учениците с повишено кръвно налягане, по-отчетливо при учениците на възраст 14, 15 и 18 години.
        Всеки пети от изследваните ученици е с тегло над нормата, а е доказано, че свръхтеглото и затлъстяването са рискови фактори за повишено кръвно налягане. Изследването установи такава връзка – 29,1% от учениците с Индекс на телесната маса (ИТМ) над нормата имат и повишени стойности на артериалното налягане (високо-нормално и хипертония).
        Тези резултати закономерно са свързани със съответно поведение на учениците:
        - недостатъчна физическа активност (почти една трета от учениците – 27,1% спортуват понякога, а една четвърт – 23,4% са физически активни по-малко от два пъти в седмицата; само 37,8% от учениците отговарят на препоръките на Световната здравна организация за физическа активност 60 минути дневно);
        - нездравословно хранене – близо една трета от учениците (27,6%) не обядват всеки ден, а 54,7% не консумират топла храна на обяд; 51,9% консумират ежедневно и повече от един път дневно захарни изделия; 43,8% – колбаси и 49,6% – безалкохолни напитки. Към тези поведенчески фактори могат да се добавят и други, които са безспорни: многочасов дневен престой пред компютъра и телевизора, компромис с качеството за сметка на цената на хранителните продукти, повишена информационна и учебна натовареност и стрес в училище.
        В заключение следва да се отбележи, че са налице не малко положителни тенденции в поведението за здраве на великотърновските ученици, като едновременно с това се отчитат и сериозни проблеми.

 





ИЗСЛЕДВАНЕ
ЗА НОСИТЕЛСТВО НА ФАКТОРИ НА РИСКА ЗА ЗДРАВЕТО СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

        Резултати за хранителните навици, двигателната активност и телесното тегло

        През 2009 година, в рамките на детската компонента на програма СИНДИ – “Здрави деца в здрави семейства”, се проведе второто епидемиологично изследване за носителство на фактори на риска за здравето сред ученици на възраст от 14 до 18 години във Велико Търново, както и за нивото на техните знания, умения и навици за здравословен начин на живот.
        Изследването установи следните по-съществени резултати във връзка с храненето, двигателната активност и телесното тегло на учениците:

        І. Хранителни навици
        1. Закусване сутрин
        Здравословният навик да закусват всяка сутрин притежават повече от половината от изследваните ученици (57,0%) - над две трети (68,4%) от момчетата и почти половината (47,5%) от момичетата.

        2. Консумация на хранителни продукти
        - Мляко и млечни продукти
        Приблизително всеки втори ученик (45,8%) консумира рядко (не всяка седмица) прясно мляко, а всеки девети (11,4%) - никога. Ежедневно пият прясно мляко едва 14,1% от запитаните.
        Една трета от учениците - 30,8% консумират рядко кисело мляко; почти също толкова (28,8%) – 1 път седмично и малко над една четвърт (26,3%) – 1 път дневно.
        Значително по-благоприятни са резултатите във връзка с консумацията на млечни продукти – ежедневно консумират млечни продукти 43,5% от децата, а повече от 1 път дневно - 20,0%.
        - Пилешко месо
        Повече от половината (55,7%) от анкетираните ученици консумират пилешко месо 1 път в седмицата, а над една пета (22,0%) – ежедневно. Рядко консумират или не консумират пилешко месо също над една пета (22,3%) от учениците.
        - Риба
        Тревожни са резултатите относно консумацията на риба – повече от половината анкетирани (61,4%) не консумират или рядко консумират риба; около една трета (34,4%) я включват в менюто си 1 път седмично, а 4,2% - ежедневно.
        - Месни продукти (колбаси, кайма, пастет и други)
        Висока честота на консумация се установява при месните продукти: повече от половината от запитаните - 52,4% ги консумират ежедневно, около една четвърт (26,0%) - 1 път седмично и около една пета (21,6%) - рядко или никога.         
        - Ориз и макаронени изделия
        Оризът и макаронените изделия присъстват 1 път седмично в храненето на повече от половината - 54,2% от анкетираните ученици, а ежедневно – 10,6%.
        - Картофи
        Картофите присъстват по-често в детското меню от ориза и макароните: повече от половината (60,5%) от учениците консумират варени и печени картофи 1 път семично, а 16,8% - ежедневно. За съжаление обаче учениците консумират също така пържени картофи и чипс, като една четвърт (25,6%) ги консумират ежедневно.
        - Пресни/консервирани плодове и зеленчуци
        Ежедневно консумират пресни плодове почти две трети (65,2%) от учениците, а пресни зеленчуци - повече от половината (57,0%).
        Консумацията на консервирани плодове (компоти, сокове и други) и консервирани зеленчуци е следната: ежедневно – съответно 48,2% и 8,1%; 1 път в седмицата – 18,4% и 17,4%; рядко – 26,6% и 51,1% и никога – 6,8% и 23,4%.
        - Сладкарски изделия
        Почти всички (97,9%) великотърновски ученици консумират бисквити, вафли, шоколад и други сладкарски изделия.         Ежедневно употребяват сладкиши 58,5% от анкетираните, като за близо една трета от тях (или 28,7% от всички) честотата е повече от 1 път на ден.
        - Тестени изделия
        Тестени изделия (банички, сандвичи и др.) консумират почти всички (96,4%) от обхванатите в изследването лица. Тестените изделия са включени повече от един път на ден в храненето на всеки шести ученик (15,9%), а един път на ден – на 40,7%.

        Почти всички изследвани ученици (85,4%) консумират бял хляб (92,5% от момчетата и 79,1% от момичетата). Около една трета (31,5%) от анкетираните консумират и друг хляб (типов, пълнозърнест и т. н.), като разликата между половете е несъществена.

        ИЗВОДИ:
        1. В сравнение с резултатите от аналогичното изследване през 2004 година се установяват следните положителни промени в храненето и хранителните навици на великотърновските ученици:
        - Значително нараства делът на учениците, които ежедневно консумират пресни зеленчуци (от 43,8% на 57,0%). Увеличава се и относителният дял (от 59,0% на 65,2%) на учениците, които ежедневно консумират пресни плодове.

Седмична консумация на плодове и зеленчуци (%)

 

Никога или много рядко

1 път седмично

Ежедневно

2004

2009

2004

2009

2004

2009

Пресни плодове

17.3

12.9

23.7

21.9

59.0

65.2

Пресни зеленчуци

32.1

17.0

24.0

26.0

43.8

57.0

        - Нараства делът на учениците (от 59,9% на 63,3%), които ежедневно консумират млечни продукти (сирене, кашкавал и др.).

Седмична консумация на мляко и млечни продукти (%)

 

Никога или много рядко

1 път седмично

Ежедневно

2004

2009

2004

2009

2004

2009

Прясно мляко

47.6

57.2

32.6

23.8

19.8

19.0

Кисело мляко

23.7

36.8

32.7

28.8

43.6

34.4

Сирене, кашкавал

11.1

15.4

28.9

21.2

60.0

63.4

        - Нараства относителният дял на учениците, които консумират пилешко месо всяка седмица - от 52,2% на 55,7%.
        - Нараства делът на учениците, които консумират варени и печени картофи един път седмично (съответно от 50,6% на 60,5%).
        - Намалява делът на учениците (от 31,8% на 25,6%), които ежедневно консумират пържени картофи и чипс, макар, че делът им остава висок.
        - Запазва се нивото на учениците (52,2%), които веднъж седмично консумират варива. Остава висок относителният дял (макар, че се отчита леко снижение от 57,2% на 54,2%) на учениците, които веднъж седмично консумират ориз и макаронени изделия.
        - Значително нараства - от 14,5% на 23,5% относителният дял на учениците, които не консумират захар с кафето, чая, млякото, като увеличението е по-съществено при момчетата (от 11,8% на 23,0%) отколкото при момичетата (от 16,6% на 24,0%). Запазва се делът на учениците, които консумират по 1-2 чаени лъжички, а всички останали (които консумират над 3 ч.л.) - намаляват.
        - Намалява делът на учениците (от 42,0% на 29,8%), които консумират 1 път на ден шоколади, бонбони и сладкарски изделия.

        2. На фона на благоприятните промени се открояват и някои негативни характеристики в храненето на учениците:
        - Остава нисък делът на учениците, които консумират ежедневно прясно мляко ((19,9% през 2004 г. и 19,0% през 2009 г.) и намалява делът на учениците, консумиращи ежедневно кисело мляко (от 43,6% на 34,4%).
        - Запазват се висок и почти еднакъв относителният дял на учениците, които консумират бял хляб (84,9% през 2004 г. и 85,4% през 2009 г.), а също така се запазва и ниският дял на консумиращите и друг хляб (32,6% през 2004 г. и 31,5% през 2009 г.).

Седмична консумация на бял и друг хляб (%)

        - Намалява делът на учениците, които консумират риба веднъж седмично – от 36,1% на 34,4%.

Седмична консумация на пилешко месо и риба (%)

 

Никога или много рядко

1 път седмично

Ежедневно

2004

2009

2004

2009

2004

2009

Пилешко месо

22.8

22.3

52.2

55.7

25.0

22.1

Риба

53.5

61.4

36.1

34.4

10.4

4.2

        - Увеличава се делът на учениците, които консумират банички, сандвичи и други тестени изделия повече от един път дневно – от 12,9% на 15,9%.
        - Увеличават се учениците, които консумират шоколади, бонбони и сладкарски изделия повече от един път на ден (от 22,2% на 28,7%).

Седмична консумация на тестени и сладкарски изделия (%)

 

Никога или много рядко

1 път седмично

Ежедневно

2004

2009

2004

2009

2004

2009

Тестени

23.3

24.4

26.0

19.1

50.7

56.6

Сладки

14.7

18.4

21.1

23.1

42.0

64.2

29.8

58.5

22.2

28.7

 

1 път на ден
повече от 1 път на ден

        ІІ. Физическа активност на учениците през свободното време
        1. Упражняване на физическа активност
        - Повече от половината от великотърновските ученици (56,3%) упражняват спорт или друг вид физическа дейност през свободното си време, като делът на момчетата е почти два пъти по-голям от този на момичетата (73,6% срещу 41,8%). Малко повече от една четвърт (28,3%) от запитаните спортуват понякога, а 15,5% не осъществяват никаква физическа активност извън училище.

        2. Честота на физическа активност
        - Почти всички великотърновски ученици (89,8%) спортуват извън училище: eдна трета (33,6%) - всеки ден; малко над една четвърт (28,4%) - 2-3 пъти седмично; 12,8% - 1 път седмично; приблизително всеки седми ученик (15,0%) упражнява физическа активност 2 - 3 пъти месечно, а всеки десети (10,2%) - никога.
         - Делът на момчетата, които спортуват активно (почти всеки ден) е значително по-висок в сравнение с този на момичетата (47,2% срещу 22,2%). При останалите честоти на физическа активност делът на момичетата надвишава делът на момчетата.

        3. Средна продължителност на физическа активност
        - Една трета от великотърновските ученици (33,8%) спортуват по 1 час дневно; една четвърт (24,9%) – по 2 часа и една пета (20,1%) – по 30 минути. Повече от 2 часа дневно извършват физическа упражнения 10,3% от анкетираните ученици.
        - Разпределението на резултатите по пол показва, че момчетата спортуват по-продължително време от момичетата (при 2 часа спортуване съотношението е 33,4% срещу 17,9%, а над 2 часа - 18,1% срещу 3,8%).

        4. Промяна във физическа активност през последната година
        - Резултатите относно промяната на физическата активност през последната година сочат, че с най-висок относителен дял (40,5%) са учениците, които са увеличили физическата си активност през свободното време, следвани от тези, които не намират промяна – 37,3%.
        - При около една пета (22,1%) от великотърновските ученици промените са негативни, в т.ч. с понижена физическа активност са 16,4% от запитаните и вече неспортуващи - 5,7%. Относителният дял на момичетата е значително по-висок в срвнение с този на момчетата (26,0% срещу 17,4%).

        ИЗВОДИ:
        В сравнение с резултатите от изследването през 2004 година се установяват следните благоприятни промени във физическата активност на великотърновските ученици:
        - Запазва се немалкият относителен дял на учениците (по 56,3%), които упражняват някакъв вид спорт или друга физическа дейност извън училище в свободното си време.
        - Увеличава се делът на великотърновските ученици, които спортуват всеки ден (от 25,0% на 33,6%) и един път седмично (от 8,5% на 12,8%).

Честота на физическата активност (%)

        ИНДЕКС НА ТЕЛЕСНА МАСА (ИТМ)

        По данни от направените измервания на ръст и тегло на анкетираните ученици е изчислен индекса на телесната им маса, който е един от показателите за оценка на телесното тегло. Показателят дава представа за разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред учениците на Велико Търново. Резултатите са следните:
         - С нормално телесно тегло са повече три четвърти (79,5%) от анкетираните ученици от Велико Търново – 74,2% от момчетата и 83,9% от момичетата.
        - С телесно тегло под нормата са 2,8% от измерените, като делът на момчетата (3,4%) е по-голям от този на момичетата (2,3%).
        - С наднормено телесно тегло са 12,5%, което е много по-разпространено сред момчетата (15,3%) отколкото сред момичетата (10,2%).
        - Със затлъстяване са 5,2% от измерените ученици, като момчетата са двойно повече в сравнение с момичетата – съответно 7,1% и 3,6%.
        Резултатите са изчислени по Международните критерии за оценка на тегло при деца на 7 - 19 години (Индекс на телесна маса за съответна възраст /ИТМ/ СЗО, 2007). Поради промяна на методиката на изчисление на ИТМ, сравнение на резултатите с тези от 2004 година не може да се направи.




Разпространение на тютюнопушенето сред младите хора в община Велико Търново

          Проведеното през 2009 година изследване за носителство на фактори на риска сред ученици на възраст от 14 до 18 години във Велико Търново, в рамките на детската компонента на програма СИНДИ - “Здрави деца в здрави семейства”, показва следните по-важни резултати по отношение на разпространението на тютюнопушенето сред тях:
          • Всеки трети (33,2%) ученик е редовен пушач, а всеки осми (12,6%) – епизодичен. С нарастване на възрастта на учениците нараства и делът на редовните пушачи, който достига максимални стойности сред 17 - 18-годишните (съответно 30,2% и 48,4%).
          • По-голямата част от учениците - 78,7% са опитвали цигари (73,0% от момчетата и 83,4% от момичетата), като почти половината от тях (48,5%) са запалили първата си цигара на 11 - 13-годишна възраст, а всеки седми (14,4%) преди 11 години. Ранното пропушване е по-характерно за момчетата отколкото за момичетата.
          • Повече от две трети (71,0%) от учениците, които пушат са умерени пушачи (т.е. пушат до 10 цигари дневно), над една четвърт (27,0%) – интензивни пушачи (пушат от 11 до 20 цигари дневно) и 2,0% – свръхинтензивни (пушат повече от 20 цигари дневно). Момичетата са повече умерени пушачи, а момчетата – интензивни и свърхинтензивни. Около една трета (32,6%) от пушещите ученици са увеличили количеството на изпушените цигари през последната година.
          • По-голяма та част от учениците (88,0%) са изложени на тютюнев дим в къщи или на обществени места, като всеки втори ученик (55,0% от анкетираните ученици) дневно прекарва на място, където се пуши повече от 2 часа. Момичетата престояват по-дълго в задимена среда в сравнение с момчетата.
          • Повече от половината (59,1%) от пушачите във великотърновските училища смятат, че ще пушат цигари и след 5 години.
В сравнение с резултатите от аналогичното изследване през 2004 година се установяват следните неблагоприятни промени по отношение на тютюнопушенето сред учениците във Велико Търново:
          • Увеличава се относителният дял на учениците, които са пушили някога през живота си – съответно от 67,0% на 78,7%.
          • Увеличава се делът на учениците, които пушат понастоящем (от 40,0% на 45,7%) и делът на редовните пушачи – от 30,0% на 33,2%, като увеличението е най-значимо при 14-годишните (от 12,3% на 25,2%) и при 18 годишните ученици (от 38,2% на 50,7%).
          В заключение може да се каже, че тютюнопушенето (активно и пасивно) е масово разпространено сред учениците във Велико Търново, с тенденция на влошаване на показателя.