A- A+



ЛЕПТОСПИРОЗА

        Лептоспирозата е зооноза. Представлява остро инфекциозно заболяване, което се характеризира със засягането на голям брой органи и системи в инфектирания организъм.
        Причинител на заболяването са лептоспирите от сем. Spirochetaceae.
        Естествен резервоар и източник на зараза са диви и домашни животни, мишевидни гризачи, които заразяват водоизточници, почвата и хранителните продукти.
        Пътищата на предаване на инфекцията са хранителен и воден, чрез замърсена вода и хранителни продукти, както и контактно-битов. Най-често заразяването на човека се осъществява при работа в канализационни системи, шахти, кланици и пр. където водата е контаминирана с лептоспири или при къпане в рекички, водоеми, блата и др. чиято вода е също замърсена.
        Входна врата за лептоспирите са устата, увредената кожа и лигавиците, както и конюнктивите на очите.
        Инкубационният период на заболяването е от 2 до 20 дни.
        Началото на лептоспирозата обикновено е остро. Болните са отпаднали, с бързо покачване на температурата, изразен токсоинфекциозен синдром. Характерни са болките в ставите и мускулите (миалгии и артралгии), както и силното главоболие, което не преминава от аналгетици. При повечето болни се установява хепатоспленомегалия (увеличени черен дроб и слезка). При част от болните може да се наблюдава появата на обрив по кожата, който е различен при отделните случаи.
        Лептоспирозата може да протече под различни клинични форми:
                - под формата на общ токсоинфекциозен синдром, с температура и силно изразена слабост;
                - иктерохеморагична с изразен оранжев иктер (жълтеница);
                - засягане на нервната система с развитие на серозен менингит;
                - засягане на бъбреците с бързо развитие на бъбречна недостатъчност;
                - като хеморагичен синдром с кървене от венците, носа, гастро-интестиналния тракт и от други органи.
        Диагнозата на лептоспирозите се основава на клиничните данни, епидемиологичната анамнеза, летния сезон, микробиологичното и серологичното потвърждаване.
        За лечение се използва предимно Пеницилин, но също така се имат предвид и антибиотици от групата на цефалоспорините, тетрациклини и други.
        Прогнозата е различна при различните видове клинични форми на лептоспирозата. Тежко протича иктерохеморагичната форма, която бързо обхваща голям брой органи и системи. При нея по често се наблюдават усложнения като развитие на менингит или разгръщане картината на токсоинфекциозен шок.
        Останалите форми протичат по-леко, като след преболедуване от лептоспироза се осигурява траен естествено придобит имунитет.
        Профилактиката на лептоспирозите включва: системна профилактична и изтребителна дератизация за борба с плъховете и другите мишевидни гризачи, опазване на чистотата на откритите водоеми, на водоизточниците и предотвратяване на заразяването на хранителните продукти чрез осигуряване на плъхонепроницаемост на складове, кланици, заведения за обществено хранене и др., поддържане на личната хигиена и използване на подходящо работно облекло.