A- A+
 

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

          КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЕГО?

          Захарният диабет е най-разпространеното ендокринно заболяване, от което страда около 3% от населението в света.
          Това е хронично заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар, поради нарушено производство на инсулин от задстомашната жлеза и недостатъчната му ефективност.
          Инсулинът е хормон, който се отделя от т. нар. бета клетки на панкреаса (задстомашната жлеза), като неговата основна задача е да понижава нивото на кръвната захар до нормалните и стойности (3,5 – 5,5 ммол/л).

          НИЕ ЛИ СМЕ ГОСПОДАРИ НА ЗДРАВЕТО СИ ИЛИ ...

          Нашето здраве в болшинството от случаите е в нашите ръце, но при захарния диабет - не е точно така. Учените все още не са разбулили напълно тайната, стояща в основата на това страдание. Знае се, че всеки от нас носи своята наследственост, която за съжаление при диабета е определяща. Тя обаче не е достатъчна, за да станем диабетици. Ние не унаследяваме самото заболяване, а тенденцията за неговата изява. Срещата ни с редица външни фактори като вируси, химикали, стресови ситуации и други могат да отключат поредица от автоимунни процеси в нашия организъм, които да увредят и унищожат клетките на панкреаса, отделящи хормона инсулин. По този начин се развива т. нар. младежки тип диабет. В по-късна възраст, ако увеличим прекомерно теглото си вероятността да се разболеем от диабет нараства многократно.
          Ние не можем да променим нашата наследственост, но сме в състояние да променим своя начин на живот. Ако се погрижим за здравето си навреме чрез здравословно хранене, ежедневна двигателна активност и успеем да придобием умения за справяне със стреса, можем сами да намалим вероятността да се разболеем от диабет.

          КАК ДА ПОЗНАЕМ ДАЛИ СМЕ БОЛНИ ОТ ДИАБЕТ?

          НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ КОНСУЛТИРАМЕ С ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКАР:

          АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ ДО 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
          • често уриниране, дори и нощем;
          • сухота в устата и приемане на много течности – над 10 чаши дневно;
          • повишен апетит, съпроводен със загуба на тегло;
          • намалена работоспособност и затруднена умствена концентрация;
          • чести кожни инфекции и трудно зарастващи рани;
          • замъглено зрение;
          • сексуални проблеми и др.

          АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ НАД 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
          • наднормено тегло – обиколката на талията ни е над 1/2 от височината;
          • упорит сърбеж и чести възпаления в областта на половите органи;
          • гнойни инфекции на кожата;
          • гъбични заболявания;
          • трудно зарастващи рани;
          • сексуални проблеми и др.

          АКО КРЪВНАТА НИ ЗАХАР Е:
          • над 7,0 ммол/л на гладно
или
          • над 11,1 ммол/л 2 часа след нахранване

Нашите оплаквания и лабораторните изследвания на кръвта ще помогнат на лекаря - специалист да постави правилната диагноза.

          АКО НЕ ВЗЕМЕМ НУЖНИТЕ МЕРКИ ....

          Когато сме болни от диабет могат да настъпят остри и хронични усложнения.
          Към острите се отнасят резките промени в нивото на кръвната захар, които могат да бъдат:

          ПОНИЖАВАНЕ под 4 ммол/л
          Тогава ще почувстваме: безпокойство, главоболие, сърцебиене, изпотяване, тремор, чувство на глад, които могат да прогресират до помрачаване на съзнанието.
          Трябва да помним, че това е най-опасното за живота на диабетика състояние. Ето защо е необходимо винаги да носим в себе си захар (напр. 3-4 бучки в кутийка или 3 пакетчета захар за кафе), която да приемем, когато усетим появата на посочените симптоми.

          ЗНАЧИТЕЛНО ПОВИШАВАНЕ
          Тогава ще почувстваме: гадене, повръщане, повишена жажда, учестено уриниране, обща слабост, коремна болка, зрителни смущения, и замъгляване на съзнанието.
          В този случай е необходимо веднага да потърсим лекарска помощ.

          Към късните усложнения на диабета се отнасят уврежданията на кръвоносните съдове на очите, бъбреците, крайниците, сърцето и мозъка. С развитието на болестта може да почувстваме: намаление на зрението; главоболие; изтръпване на долните крайници; изстиване на краката; намаление на мускулната сила; болки в сърдечната област и други. Тези оплаквания алармират, че късните усложнения в нашия организъм вече са настъпили. Ето защо е необходимо да вземем мерки преди това - стриктно да изпълняваме съветите на своя лекар и ежегодно да се консултираме със специалист.

          ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ЖИВЕЕМ ПЪЛНОЦЕННО Е НЕОБХОДИМО......

          да спазваме предписаното ни медикаментозно лечение;
          да се храним здравословно като:
          • изключим захарта и захарните изделия от ежедневното си меню;
          • разпределим храната в 3 основни и 2-3 междинни приема, като спазваме часовете за хранене;
          • намалим консумацията на мазнини и особено на животинските, които съдържат холестерол;
          • ограничим консумацията на месо и почти изключим колбасите от менюто си;
          • консумираме нетлъсти меса в количества 50-100 г дневно, 2-4 пъти седмично;
          • използваме варене, печене и задушаване на ястията без допълнителна мазнина;
          • консумираме млека с ниска масленост – до 2%;
          • консумираме хляб и тестени изделия от пълнозърнести брашна;
          • консумираме 2-3 пъти седмично варива, картофи и ориз за сметка на хляба от съответното хранене;
          • консумираме сурови и готвени зеленчуци няколко пъти дневно;
          • консумираме 2-3 плода дневно или 1-2 шепи малини, къпини, ягоди, боровинки;
          • ограничим консумацията на готварска сол;
          • внимаваме с т. нар. храни за диабетици, които не могат да се консумират без ограничения и често са богати на скрити мазнини и захари;
          • използваме за подслаждане заместители на захарта;
          • ограничим консумацията на алкохол и не го приемаме “на гладно”;
          • прекратим тютюнопушенето;
          • пием 1,5 л вода дневно, ако лекарят не е назначил друго.
          да упражняваме физическа активност ежедневно – гимнастика, разходки, туризъм и други.

НАШЕТО ЗДРАВЕ Е В НАШИТЕ РЪЦЕ!




ЗДРАВОСЛОВЕН МОДЕЛ НА ХРАНЕНЕ
ПО-ДОБЪР КОНТРОЛ НА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ

          Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания в света, което засяга всички възрасти, дори първите години от живота. Той представлява комплексно разстройство на обмяната на веществата и преди всичко на въглехидратната обмяна. Изявява се с повишено ниво на глюкоза в кръвта (кръвна захар) и поява на глюкоза в урината. Захарният диабет се развива вследствие на нарушена секреция на хормона, който се отделя от задстомашната жлеза и понижава нивото на кръвната захар до нормални стойности (инсулин) или на резистентност на периферните тъкани към биологичното му действие.
          Съществуват два типа захарен диабет:
          Диабет тип 1 – характеризира се с нарушение в производството на инсулин от панкреаса. Поради това този тип диабет е инсулинозависим. Той засяга 10 - 15% от диабетиците и се появява по-често по време на детството;
          Диабет тип 2 – характеризира се с нарушена чувствителност на клетките към действието на инсулина (инсулинова резистентност), забавяне или недостиг на секрецията му. Този тип диабет в повечето случаи е инсулинонезависим. Това е по-разпространената форма на диабет, тъй като тя засяга 85 - 90% от диабетиците. След години, с давността на диабета в някои случаи инсулиновите резерви се изчерпват и захарният диабет тип 2 става инсулинозависим.
          Храненето при диабетно болните играе важна роля в поддържането на кръвната захар в нормални стойности. Необходимо е да се знае, че препоръките за хранене на диабетно болните не се различават от тези за здравите хора.
          Правилният прием на въглехидрати (захари) е от първостепенно значение за нормализиране на кръвната захар. Въглехидратното съдържание на храната се измерва в хлебни единици (ХЕ).

1 хлебна единица = 12 грама въглехидрати.

          Диабетно болният трябва да познава храните, съдържащи въглехидрати; да знае от колко ХЕ дневно се нуждае и да разпределя правилно дневните ХЕ в 3 основни и 2 междинни хранения.

          Гликемичен индекс (Gl)

          Някои въглехидратни храни повишават по-бързо и рязко кръвната глюкоза след хранене в сравнение с други такива. Първата група храни има висок гликемичен индекс, а втората – нисък.
          Диабетиците могат успешно да контролират нивото на кръвната си захар, като избират и предпочитат храни с нисък гликемичен индекс (сурови зеленчуци и плодове, варива, спагети, пълнозърнест хляб, овес, нискомаслено мляко).
          Примери:
          1. Една филийка бял хляб и една филийка пълнозърнест хляб съдържат еднакво количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но белият хляб има по-висок гликемичен индекс (по-бързо и рязко повишава кръвната захар след хранене) в сравнение с пълнозърнестия;
          2. Половин филийка хляб и една сурова необелена ябълка съдържат едно и също количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но ябълката повишава по-бавно и плавно кръвната захар – т. е. има по-нисък гликемичен индекс в сравнение с хляба.
          Не се преизчисляват в хлебни единици: нетлъсти меса (говеждо, телешко, свинско филе, заек, пиле без кожата, дивеч); нетлъсти риби (бяла риба, пъстърва, калкан, мерлуза, копърка); сирене (предимно краве); яйца; зеленчуци; чай, кафе (без захар) и минерална вода”.

          Други фактори, влияещи върху нивото на кръвната захар са:

          • Кулинарната обработка на храните – суровите плодове, печените и леко сварените ястия са с по-нисък гликемичен индекс от естествените плодови сокове или компоти, пържените и преварените храни;
          • Комбинирането на храните – приемът на въглехидрати заедно с мазнини и белтъчини забавя постъпването на глюкозата в кръвта;
          • Технологичното рафиниране на храните – пълнозърнестото брашно има по-нисък гликемичен индекс от бялото брашно;
          • Степента на зрялост на плодовете – леко узрелите плодове имат не само по-малка сладост, но и по-нисък гликемичен индекс в сравнение с презрелите;
          • Съдържанието на фибри (целулоза, хемицелулоза, пектин, лигнин, слизести вещества и други) в хранителните продукти – плодовете, зеленчуците, зърнените храни, варивата и пълнозърнестият хляб са богати на фибри и имат нисък гликемичен индекс.

          ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА ХОРА С ДИАБЕТ

          • Консумирайте ежедневно еднакво количество въглехидрати, разпределени в основните хранения и междинни закуски;
          • Изключвайте захарта и захарните изделия от ежедневното си меню;
          • Намалявайте консумацията на мазнини и особено на животинските, които съдържат холестерол;
          • Консумирайте хляб и тестени изделия от пълнозърнести брашна;
          • Замествайте 2 – 3 пъти седмично хляба от съответното хранене с варива, картофи или ориз;
          • Консумирайте сурови и готвени зеленчуци няколко пъти дневно;
          • Ограничавайте приема на готварска сол;
          • Обработвайте хранителните продукти чрез варене, печене и задушаване без използване на допълнителна мазнина;
          • Внимавайте с т. нар. храни за диабетици, тъй като те са богати на скрити мазнини и захари;
          • Ограничавайте консумацията на алкохол, като никога не го приемайте “на гладно”, защото това може да предизвика хипогликемия. Допустимите количества алкохол са:
                    *Концентрат: 50 – 100 мл дневно
                    *Сухо вино: до 2 чаши дневно (за предпочитане червено)
                    *Бира: до 2 малки бири (330 мл) дневно.
                    Имайте предвид, че 1 ХЕ въглехидрати е равна на 330 мл бира*